ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

КАЛАМБАКА - ГАЛЕРИИ

 

[Главна] [Галерия] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости]  [Азбучници и речници] [Ново]

 

Фотоалбум: Каламбака – епископската черква „Успение на Пресвета Богородица”

Късометражен филм за храма „Успение Богородично” в Каламбака – центърът на българската Стагоска епирхия

 

 

Каламбака (Калабака) е град, който днес се намира на територията на република Гърция, разположен в покрайнините на Тесалийската равнина в подножието на Метеора.

            Селището е споменато от Страбон и Ливий под името Егинон. През 167г. пр.н.е. градът е бил разрушен от римските завоеватели, но продължил да съществува.

От ХІв. вече се споменава под името Стаги (Σταγοί – букв. „капки”) като център на българската Стагоската епархия. След падането на Първото българско царство Стагоската епархия подобно на останалите български духовни центрове влязла в състава на българската Охридска архиепископия (вж. Третата грамота на император Василий ІІ (около 1020-1025г.). При управлението на император Василий ІІ епископа на Стаги е имал 12 парици и 12 клирици. През 1779г. шведския пътешественик Й. Бернстал е отбелязал, че Каламбака е бил седалище на митрополит, а в града имало 10 християнски черкви и една джамия.

            Днес е запазена средновековната черква от Х-ХІв. „Успение на Пресвета Богородица”. Тя е изградена върху руините на древнохристиянска черква, от която е запазена част от мозаечната подова настилка. При строежа на черквата вторично са били употребени материали от античния храм на Аполон. Храмът представлява трикорабна безкуполна базилика. Запазени са фрески от ХІІв., както и стенописи от 1573г. зографисани от свещениците Кириязис и Неофит, синове на критския иконописец Теофан. Забележителност на храма е мраморния амвон с две стълби.. В олтара се намира синтрона, под който има тайник, където християните се криели по време на опасност. Запазен е също дърворезбованият иконостас.

            Сегашното има Каламбака е от времето на турското робство и означава „внушителна крепост”. В периода 1-10 май 1854г. избухнало в този район въстание и градът бил  превзет от гърците начело с Христодул Хаджипетрос. На 23 август 1881г. градът бил окончателно завладян от гърците.

 

"Българската древност
Сайт управляется системой uCoz