ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ПОМОРИЕ – ГАЛЕРИИ / POMORIE - GALLERIES

 

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

 

АНТИЧНА КУПОЛНА ГРОБНИЦА / ANCIENT TOMB

 

ПАЛЕОКАСТРО / PALEOCASTRO

 

ОСТАНКИ ОТ КУЛА В МОРЕТО / REMAINS OF THE TOWER INTO THE SEA

 

СТЕНАТА НА СОЛНИЦИТЕ / WALL OF SALTPANS

 

КАТЕДРАЛАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО” / CATHEDRAL "ASSUMPTION"

 

МАНАСТИРА „СВЕТИ ГЕОРГИ” / THE MONASTERYST. GEORGE

 

ХРАМЪТ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ” / THE CHURCHTRANSFIGURATION

 

ХРАМЪТ „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА” - ЕКСТЕРИОР / THE CHURCHBIRTH OF MARY” - EXTERIOR

ХРАМЪТ „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА” - ИНТЕРИОР / THE CHURCHBIRTH OF MARY-INTERIOR

 

ПАРАКЛИСЪТ „СВЕТИ НИКОЛА” / THE CHAPELSAINT NICHOLAS

 

СТАРИ КЪЩИ В РАЙОНА НА ХРАМА „ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ” / OLD HOUSES NEAR THE CHURCHTRANSFIGURATION

 

СТАРОТО УЧИЛИЩЕ/ THE OLD SCHOOL

 

НАКИТИ НА ТРАКИЙСКАТА ЖРИЦА ЛЕСЕСКЕПРА / JUWELLERY THRACIAN PRIESTESS LESESKEPRA

 

За древното селище Анхиало - Поморие

 

            Поморие е един от древните български черноморски градове. Старото име на  селището – Анхиало - е от гръцки произход и означава „близо до солта”. Името показва голямото значение на добива на сол за развитието на града.

            През ІІ в. пр. н. е. селището е укрепление (фрурион), за властването над което се борили гръцките полиси Месемврия (дн. Несебър) и Аполония (Созопол). През І в. от н.е. селището просперирало и от пазарище (емпорион) на Аполония Понтика станало център на стратегия (административна област в Тракия през елинистичната епоха и началото на римското владичество). През епохата на римското владичество Анхиало (Поморие) окончателно изместило Месемврия (Несебър) като административен център.

            Древният Анхиало се развил в местността Палеокастро, намираща се западно от днешния град. Заради ценните лековити извори имп. Юстиниан І оградил селището със стени. През 584г. по време на аварите нападнали селището и разрушили крепостните стени. Поради застъпничеството на жените от харема на Баян, хаганът запазил сградите на баните.

            Установилите се на Балканския полуостров славяни пригодили названието на селището към своя говор като „Въхело” (това название се запазило в говора в с. Еркеч (дн. Козичино, Бургаско) до нач. на ХХв. След създаването на Дунавска България и разширяването на държавата на юг, селището получило и прабългарското име „Тухон” („Тутхон”).  

            През 708г. при Анхиало хан Тервел разбил войската на византийския император Юстиниан ІІ.

На 30 юни 763г. отново при Анхиало след продължително сражение император Константин V Копроним разбил войската на хан Телец. Поражението предизвикало недоволство сред българите и ханът бил свален от престола. Победата струвала скъпо и на Византия – патр. Никифор съобщава, че полето било покрито с трупове на избити ромеи.

През 766г. флота на император Константин V Копроним от 2 600 кораба акустирал при Анхиало за пореден поход срещу България. Там обаче флота бил връхлетян от буря и на 17 юли 766г. императорът безславно се завърнал в Цариград.

След разгрома на войските на император Никифор І Геник Фока българската държава се разширила на юг. Хан Крум поверил управлението на региона, в който попадали Анхиало, Дебелт и Созопол на кавхан Иратаис и стратезите Кордила и Григора.

На 20 август 917г. при река Ахелой намираща се между Поморие и Несебър цар Симеон І нанесъл катастрофално поражение на византийската войска.

След попадането на българските земи в пределите на византийската империя през ХІ-ХІІв. в Анхиало било седалището на виз. северозападен черноморски флот. Командването на флота и областта било поверено на управител носещ титлата „дук”.

След въстанието на Асеневци през 1185г. император Исак ІІ Ангел укрепил с кули Анхиало и Варна, които българите разрушили.

През 1263г. Анхиало заедно с Месемврия преминали във владение на Мицо Асен. По-късно Анхиало бил превзет от византийския протостратор Михаил Глава Тарханиот, който застроил отново градът.

През 1304г. след победата на цар Тодор Светослав при Скафида Анхиало отново бил включен в пределите на българската държава. След поражението на Михаил Шишман при Велбъжд през 1330г. византийците завзели градът, но през 1331г. цар Иван Александър го отвоювал. През 1364г. император Йоан V завзел Анхиало, но след преговори с цар Иван Александър му върнал градът. През 1366г. обаче савойският граф Амадей отново превзел селището и то преминало в пределите на Византия.

 

 

"Българската древност