Ахтопол, Крепостта / Ahtopol, Fortress
Древният Ахтопол е бил разположен на малък скалист полуостров върху площ дълга около 300м. и широка около 300м. В източниците градът е споменаван като Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапиполис, Гастополи, Ахтебол и Агатопол („Град на благоденствието”), като от последното произхожда и днешното название на селището – Ахтопол. В периплуса на Ариан, съставен около 131г., е посочена „крепостта (тейхос) Аулейу” между Аполония и Херсон от север и Тинаида от юг.Отделни находки – каменна брадва и керамични фрагменти – показва, че на Ахтополския полуостров е имало селище още през новокаменната и медно каменната епоха. Откриват се следи от траките, живели тук през бронзовата епоха и ранно железните векове – Х-VII в. пр. Хр. Има и културни напластявания от VI – I в. пр. Хр. При свлачището недалеч от старото училище се откриват дъна от амфори от V век и декоративни керемиди от IV век, украсени с яйцевиден орнамент (йонийска кима). При разкопки през последните години беше открита елинистическа крепостна стена и италийски амфори, произведени в Западното Средиземноморие през първата половина на І век пр. Хр. В Ахтопол са намерени два надписа на старогръцки език, които, макар и фрагментирани, ни говорят за значението на града през V - IV век пр. Хр. Новооткритите паметници показват, че към края на V в.пр.Хр. тук вече е съществувала атинска колония (клерухия), която сигурно е носела името Агатополис – от гръцките думи “агатос” /добър/ и “полис” /град/. Най-значими сред тях са двата надписа – фрагментирани декрети от IV в. пр. Хр. В единият от каменните надписи става дума за “пратеник” от “града”, чието име не е упоменато, който трябва да отиде в Одесос /Варна/. Съществуват няколко емисии бронзови монети с профил на Аполон върху лицето и кукумявака върху опакото. Те имат надписи АГА, АГАТ, АГАТО. Авторитетни автори през последните години изразиха мнение, че те са сечени в странджанския Агатополис.
През 812г. Ахтопол бил превзет от войските на хан Крум и името на града е било изсечено върху една от триумфалните колони поставени в българската столица. Градът бил върнат на Византия по силата на сключения мирен договор с хан Омуртаг. В епархийския списък от времето на император Лъв Мъдри (886-912г.) Агатопол е споменат като епископия в диоцеза на епархия Хемимонт, чийто митрополитски център бил Одрин. Ахтополския епископ е споменат и в Новия епархийски списък от кр. Х -нач. ХІв. През XII век под името Агатубулис за него говори арабския географ Идриси (1100 – 1165г.).
След избухването на въстанието на Асен и Петър през 1185г., въпреки първоначалните неуспехи, през 1187г. войските на двамата братя предприели настъпление на юг от Балкана и достигнали до Ахтопол. Император Исак ІІ Ангел се отправил към Ахтопол, а българската армия се възползвала от това и опустошила региона на Пловдив. След превземането на Цариград от войските на ІV кръстоносен поход Ахтопол се оказал в граничната зона между България и новообразуваната Латинска империя. При една от военните операции на Анри Фландърски през 1206г. бил опустошен и района на Ахтопол. С отслабването на кръстоносната държава градът попаднал в пределите на българската държава. След смъртта на цар Михаил Асен в България избухнала гражданска война. След кратко управление цар Калиман ІІ трябвало да напусне Търново и бил убит. Новият цар Мицо също не успял да се наложи над болярите и те издигнали нов претендент – Константин Тих. Византия решила да поддържа конфликта в България и подкрепила претендента, благодарение на което той се оженил за внучката на цар Иван Асен ІІ и се изравнил по основание за претенции към трона с Мицо. Първоначално Константин търпял неуспехи и дори трябвало да се укрие в овладения от византийците Асеновград. Но със засилването на претендента Византия насочила подкрепата си към неговия противник. Мицо трябвало да изостави столицата и се изместил в Черноморската област. Виждайки критичното положение на новия си фаворит Византия открито се намесила в негова полза и изпратила армия начело с военачалника Михаил Глава Тарханиот. През 1263г. византийските войски успели да разбият ариергарда на армията на Константин Тих при Вризис (дн. Бунар Хисар), което принудило българските войски да се оттеглят и Ахтопол бил завладян от Михаил Глава Тарханиот. Били предприети строителни работи за благоустройството на града, а за увеличаване на броя на жителите му били преселени нови заселници. Византийската армия продължила настъплението на север, като разбила при Несебър войската на Константин Тих, благодарение на което Мицо успял да задържи за известно време региона на Велики Преслав и Черноморската област. Въпреки тези успехи, виждайки че трудно ще си възвърне престола и че не може да запази останалите му подвластни територии, Мицо отстъпил Черноморския регион на Византия срещу което получил владения в околностите на Скамандър. Придобивката донякъде утешила византийския император, за това, че заради оттеглянето на Мицо настъпил края на гражданската война в България.
През 1304г. цар Теодор Светослав настъпил към Черноморието и завладял Ктения, Росокастро, Созопол, Ахтопол, Несебър и Поморие. Изпратената срещу настъпващите българи византийска армия била разбита при Скафида, като в хода на сражението бил разрушен моста направен по време на военните действия на Михаил Глава Тарханиот в подкрепа на цар Мицо. Завоюването на Ахтопол от Тодор Светослав било потвърдено с мирния договор с Византия от 1307г., по силата на който Черноморския регион бил даден на българския цар като зестра по случай брака му с Теодора, дъщерята на съимператора Михаил. С попадането на града в пределите на България епископа на Ахтопол си присвоил титлата митрополит и през 1315г. патриарх Йоаким издал грамота, с която се разпореждало на местния архиерей Макарий да преустанови използването й. През 1316г. градът се споменава в една грамота на Андроник ІІ Палеолог, който разрешава на търговците от пелопонеския град Монемвасия да изнасят за Цариград животни без данъци от Созопол, Ахтопол и Мидия. В случая обаче акта засяга по същество вносът на стоки в Цариград, тъй че не е основание да се счита, че по това време градът е бил византийски.. Възползвайки се от настъпилата криза в България след смъртта на цар Георги ІІ Тертер през 1322г. византийците успели да си възвърнат Ахтопол. Цар Михаил Шишман успял да си възвърне южното Черноморско крайбрежие, но след смъртта му в битката при Велбъжд през 1330г. византийците отново завзели региона. Още с идването си на трона цар Иван Александър предприел действия за възвръщането на черноморските градове. В резултат от постигнатите успехи през 1331г. Ахтопол отново влязъл в пределите на българската държава. Градът останал български до 1366г. когато флотът на Амадей VІ Савойски се притекъл на помощ на византийския император Йоан V Палеолог. На 4 октомври 1366г. флотът превзел селището Манхополи, което явно е изопачено название на Ахтопол. Притиснат от настъпващите унгарци от север и турци от юг цар Иван Александър бил принуден да сключи мир и да отстъпи градовете по южното Черноморие на Византия. Бил обособен апанаж, който бил даден на императорския син Михаил, който го управлявал до смъртта си през 1377г. Византийският успех обаче имал висока цена. В резултат на нападението на България от три страни турците успели да се настанят трайно на Балканския полуостров и не след дълго те завладели и Черноморското крайбрежие. През 1381г. цариградския синод издал акт, с който се забранявало на одринския архиепископ да управлява Ахтополската епископия. След разгрома на султан Баязид І при Анкара през 1402г. в Османската империя избухнала гражданска война. Стремейки се да си осигури съюзници претендентът за трона Сюлейман отстъпил на Византия Черноморските градове. През 1411г. другият претендент за трона Муса Кеседжия завоювал някои от отстъпените крепости, но след разгрома му през 1413г. селищата отново били върнати на Византия. Те останали в пределите на империята до пролетта на 1453г. когато били завладени окончателно от румелийския бейлербей Караджа. Според турски данъчен регистър от ХVв. в Ахтопол имало 135 домакинства и 23 семейства на вдовици. Споменати са също махалите обособени по енориите на поп Тодор Триядко, поп Георги Слав/ов/ и поп Влад. През 1498 г., според един турски документ за търговията със сол, в Агатопол са живели 158 семейства. Тогава градът е бил център на нахия /околия/ в кааза /окръг/ Анхиало, в която влизали 12 села.
В края на XVIII век Венцел фон Броняр съобщава за 200 къщи, а според Г. Енехолм през 1829г. Агатопол има 310 къщи. Тогава все още тук е било седалището на митрополита, но същата година Агатополската митрополия се сляла със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия. Н. Лукянович в книгата си „Описание турецкой войны 1828 и 1829 (СП, т. 4, 1847, стр. 53-54) е оставил описание на превземането на Ахтопол от руските войски. В хода на военните действия, руското командване планирайки настъпление на юг от Балкана решило да завладее някое пристанище за да се осигури снабдяването с припаси на настъпващата армия. Изборът паднал на Созопол, който бил превзет и в него бил настанен 3 000 руски гарнизон. Турците се опитали да си върнат града, но след като не успели се ограничили с блокада. За обезпечаване сигурността на руската военна база в Созопол било решено да се овладеят съседните селища Царево и Ахтопол. Операцията по превземането на града била възложена на инженер-полковник Бюрно. Отрядът, който трябвало да завземе градът се състоял от 1 батальон от Курския полк, 2 роти от Камчатския полк, 28 матроси от фрегатата „Поспешни” и 16 от Гвардейския екипаж, като общата численост възлизала на 800души. Те разполагали с две леки оръдия. Ахтопол бил добре укрепен с гарнизон от 1 200души, като се очаквало пристигането на подкрепление от още 2000души. Турските части според рапортите на Бюрно и командира на фрегатата „Флора” капитан-лейтенант Баскаков от 26 юли 1829г. разполагали със 7 оръдия, от които 5 медни, голямо количество барут, патрони, снаряди и около 50 000 оки брашно. В случай, че турците успеели да съберат и местните нередовни войници, числеността на защитниците на Ахтопол можела да достигне до 6000души. Това налагало да се предприемат бързи действия за завземането на града. На 24 юли фрегатите „Флора” и „Поспешни” се отправили към Ахтопол и въпреки силния североизточен вятър атакували града откъм морето. Турската брегова артилерия открила огън, като съпротивата продължила докато руска сухопътна част не заела височината над града. Турците предприели излаз, като в атаката се включили и 800конници, но били отблъснати от подполковник Бюрно. Възползвайки се от обстоятелството, че заради излаза огънят на турските оръдия отслабнал, подполковник Бюрно разпоредил на фрегатата „Поспешни” да атакува главната батарея. Виждайки приближаването на фрегатата турците побягнали в безпорядък от града. Възползвайки се от паническото бягство руското командване изпратило капитан-лейтенант Диркинс с две роти от Камчатския полк под командването на майор Камрер да овладее манастира „Свети Йоан Предтеча” (т.е. „Свети Яни”), намиращ се от другата страна на залива. Манастира имал ограда и бил защитаван от едно оръдие. При пристигането на руските части турците панически побягнали, като били заловени 5 от тях, сред които и началника на отбранителния пункт. При превземането на Ахтопол от руските войски бил ранен 1 редник от фрегатата „Флора”, а корабът „Поспешни” получил 2 пробойни. За постигнатите успехи при превземането на Царево и Ахтопол инженер-полковник Бюрно със Заповед № 575 от 05.10.1829г. бил удостоен с орден „Свети Георги” ІV степен.
През 1845г. френският пътешественик Ксавие д,Омер фон Хел е преброил 600 къщи.
По време на Преображенското въстание в 1903г. Агатопол бил казалийски център и наброявал 400 къщи. След Балканските войни в 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски бежанци от Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца и др. През октомври 1918г. стихиен пожар унищожил Ахтопол. Изгоряла и голямата митрополитска църква “Успение Богородично”. От храмовете в града са оцелели само църквата “Възнесение Господне” от 1796г. и частично манастирската църква “Свети Яни” (“Свети Иван Предтеча”), чийто най-ранен строителен етап се датира през ХІІ век.
Въпреки че крепостните съоръжения на Агатопол – стени и полукръгли кули – са били разрушени твърде рано (по сведения на Евлия Челеби – 17 в. вече не са съществували), техните останки могат да се видят и сега. На отделни места запазената част от крепостта достига 7-8м. В частта си върху провлака стената е широка 3.30м. заедно с допълнителното удебеляване. На североизточния бряг е по-тънка – 1.50-2м. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни. Начинът на градеж позволява крепостта да бъде датирана най-общо през 5-6 век сл. Хр. При сондажни проучвания близо до тази ранносредновековна стена е била открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. Хр.
На югозападната страна се е намирала главната порта с две бойни кули. Стената и кулите са били многократно достроявани, като основният им строеж вероятно е бил положен през края на V и началото на VІ век т.е. при управлението на имп. Анастасий І. (491-518). Крепостта е строена от траки, гърци, римляни, а по-късно от българи и византийци. През средновековието тя е била укрепена допълнително и общата ширина на стените е достигнала до 3.5метра.
Макар и сравнена със земята, линията на крепостната стена може да се проследи по цялата брегова линия на полуострова. На места все още могат да се проследят от три до пет пояса от тухли, които се редуват с каменни редове. Стените при провлака са широки 2.80м, а в стръмната част от североизток – 1.50 до 2м. Зидарията е смесена – ломен камък с две лица и пълнеж от хоросан и по-дребни камъни примесени със счукани керемиди и тухли. При сондажни проучвания близо до стената е открита и тракийска крепостна стена от по-големи камъни с кална спойка, както и културни пластове от началото на І в. пр. н.е.
Галерии / Gallery
Ахтопол – галерии / Ahtopol – gallery
