ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „А”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Абак/а/ (лат. abacus - дъска) – 1) четириъгълна горна плоча на капител, която при дорийския и йонийския ордер е с прави краища, а при дорийския – с огънати. Предназначена е да послужи за по-широка основа на носения от нея архитрав или арка; 2) мраморна плоча използвана в древна Елада и Рим за облицовка на вътрешните стени.

Абразия - отмиване на бреговете на водни площи и реки.

Абсида (лат. absida, ae = absis, т.е. дъга, полукръг) или апсида (от др.гр. ἁψίς, род. падеж ἁψῖδος — свод) – полукръгла, многоъгълна или четириъгълна издатина в стената на постройка.

Абсидиола – „венец от параклиси”; поредица от параклиси, които обхождат абсидата.

Авангард – преден отряд, имащ разузнавателни и охранителни функции, чиято задача е да предпази основната част от армията от неочаквано нападение.

Агиоскоп – специални отвори в стените на западноевропейските храмове, от които е можело да се наблюдава ставащото вътре в посока към олтара. Те били предназначени за да могат хора, които по някаква причина не можело да присъстват в храма (отлъчени, заразноболни) да наблюдават богослужението. След края на големите епидемии била преустановено практиката да са правят агиоскопи, а някои от съществуващите били зазидани.

Айван – сводесто помещение, което от трите страни е със стени, а четвъртата му стена е открита. То е характерно за ислямската архитектура и обикновено служи като преддверие на дворцова или култова сграда.

Акведукт (от лат. aqua — вода и ducere — водя) – 1) в широк смисъл: водопровод; 2) в тесен смисъл: воден мост, по който водата преминава над пътища, реки, долове и др. под.

Акропол (гр. άκρόπολις - горен град) – вътрешно укрепление, намиращо се обикновено в най-високата част на античен град, в което се намирали най-важните обществени сгради (храмове, съкровищници, дворци и др. под.).

Акротерий – скулптурно украшение, което се поставя в ъглите на фронтона или над тимпана на портала.

Алафранга – украсена със стенопис декоративна плитка ниша в жилищна сграда.

Амбразура (бойница, мазгал) – сравнително тесен отвор в стена или военна машина предназначен за стрелба, осветление или вентилация.

Амвон – издигнато място в храма, от което се произнасят проповеди или се четат текстове от Библията.

Амфитеатър ( от гр. άμφιθέατρον – „около-театъра”) – постройка за масови представления с овална или кръгла арена, около която били разположени на стапъловидни редове местата за зрителите. Амфитеатърът се определя също като „двоен театър”, за да се отличи от обикновените антични театри, които са били полукръгли.

Аналой или аналогос (от гр. άνά и λογος – място, от което се произнася словото) – висока поставка в черквите, на която се поставят музикалните записи, които се ползват от певците в храма по време на богуслужение.

Анастилоза (на гръцки: ανα - пак, обратно и στυλος – колона и означава „възстановяване на колони”) – реставрационен метод, при който за възстановяването на древни сгради се използват оригиналните елементи, намерени при проучванията.

Ансамбъл – група постройки, обединени художествено, функционално или исторически.

Антаблеме́нт (фр. entablement от table - дъска) — покривно покритие над проход или завършек на стена, състоящо се от архитрав, фриз и корниз.

Антефикс – украшение от камък или теракота обикновено във вид на палмета или шит с релеф, което се поставяло по краищата на покрива.

Анти (от лат. antae – отпред) – продължения на стените на сградата от страната на входа, които оформят открито преддверие.

Антиминс (от гр. αντι – вместо и лат. mensa- маса, т.е. вместопрестолие) – покривка с изображение на Христовото погребение, в която се вшива частица от мощите на светец. За всеки храм и всеки престол се дава от особен антиминс, подписан от архиерея, който го е осветил. Без антиминс не може да се извърши божествена литургия. Той стои сгънат върху престола, разгъва се в началото на литургията на верните и се сгъва отново след като свещеника пренесе светите дарове.

Антресол (фр. entesol) или мецанин – горен полуетаж, който е включен в обема на основния етаж.

Анфилада ( от фр. enfiler - наниз) – поредица от последователни свързани едни с други елементи (помещения, дворове), подредени на една ос за създаване перспектива. Анфиладата е била широко използвана в култовите сгради, а също при стиловете барок и класицизъм.

Апарел (от фр. apparelle) – полегат насип, предназначен да се изкачват по него оръдията.

Апрош – вж. траншея.

Апсида – вж. абсида.

Ара (лат. ara, ae f - възвишение; паметник; олтар, жертвеник) – 1)паметник; 2) олтар, жертвеник

Ариергард – отряд, движещ се зад основната част от армията, чиято задача е да я предпази от неочаквано нападение.

Арка (лат. arcus, арх. arquus, us – лък, дъга,извивка, свод) – свод

Аркада (от фр. arcade) – редица от еднакви по форма и размер арки опиращи се на колони или стълбове.

Аркатура – поредица от декоративни лъжливи арки оформени на стените на сграда.

Аркбутан – каменна полуарка прехвърляща тежестта на сводовете на главния неф на готически храм върху контрафорсите разположени извън основния обем на зданието.

Археологическо наблюдение - дейност, чиято основна цел е установяване на наличието на археологически структури на дадено място.

Археологически обекти - движими и недвижими материални следи от човешка дейност от миналите епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и във водните басейни.

Археологически разкопки - завършващ етап на теренните археологически проучвания, чиято цел е да се проучи възможно най-пълно археологическият обект чрез последователно методично разкриване и изследване на образуващите го структури на голяма площ.

Археологически сондажи - етап в теренно проучване, следващ издирването, при който се цели чрез минимално проникване в културните отложения да се установи наличието или липсата на археологически обект, да се получат данни за вертикалната и хоризонталната стратиграфия на обекта, да се изясни хронологията на обекта, да се получи по-пълна характеристика на обекта, да се установи целесъобразността за провеждане на археологически разкопки и да се изготви методически план за следващия етап на проучването.

Архиволт – декоративен корниз, ограждащ тимпан. Обикновено има няколко ленти, които са с богата украса.

Артезиански кладенец – кладенец, при който водата се намира под налягане между два водонепропускливи хоризонтални слоя. Източника на водата може да е значително отдалечен от кладенеца. Налягането понякога е толкова високо, че е възможно водата да бъде изтласквана на повърхността (артезиански фонтан).

Архитрав или епистелион (от гр. αρχι, - над, главен и лат. trabs - греда) – 1) права греда, покриваща промеждутъците над отворите между колони, стълбове, прозорци или врати; 2) долната част на антаблемана, която непосредствено се опира в капителите на колоните; плочки служещи за облицовка на холандски печки.

Архимандрит (от гр. αρχή – началник и μάνδρα - манастир, пещера) – началник на манастир

Атриум (лат. atrium, i n – предно помещение, гостна, приемна) – 1) първата стая от входа на дома; 2) предна зала на храм

Аула (лат. aula, ae f - дворец; свита, двор, придворни; стопански двор; покрита предна зала, т.е. атриум) – 1) дворец; думата е използвана и в прабългарските надписи; 2) главната голяма зала в университет.