ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „Е”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Едикула - ниша, рамкирана с колони или пиластри и увенчана с фронтон. В нея се поставяли статуи.

Екседра (от гр. έξέδρα – стоене зад вратите) – полукръгла ниша, обикновено завършваща с купол. С това название се обозначават също второстепенните абсиди, а също и нишите в усложнените планове на византийските храмове.

Ентазис – удебеляване на средната част на ствола на колоната във височина.

Епархия – административно-териториална единица управлявана от архиерей.

Еркер – (от нем. Erker – „балконче”) – изпъкваща хоризонтално и вертикално спрямо основната линия на фасадата част от сграда. Еркера за разлика от резалита също представлява изнасяне напред на част от фасадата, но изпъкването не е по протежение на цялата височина на сградата. Еркерите имат за цел да разширят площта на помещенията намиращи се над приземния етаж, а също да подобрят тяхната осветеност. По тази причина еркерите обикновено имат прозорци и на трите си външни стени. Еркерите служат също за правилното оформление на горния етаж спрямо особеностите на терена и за декоративно разчупване на фасадата.

Ескарп – вътрешната скосена страна на рова

Еспланада – открито пространство между вътрешна крепост и намиращите се пред нея сгради

Ехин (гр. έχῖνος - морски таралеж) – част от капитела и представлява кръгла подложка с изпъкнал профил, чрез която се осъществява прехода от ствола на колоната към абака.