ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „Г”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Габион - (фр. gabion, от итал. gabbione — голяма клетка) — четвъртита или цилиндрична кутия или метална клетка изработена от телена мрежа, пълни с пясък, пръст или камъни. През средновековието са били използвани кошове и кошници. Използват се в строителството или за борба с ерозията. Във военното дело се използват за защита от неприятелски обстрел.

Газебо или белведер – наблюдателна площадка, оформена като кула или беседка, разположена на място, от което може да се наблюдава околността.

Газофилакия – храмово скривалище

Галерия – 1) дълго помещение, едната от дългите стени на което е заменена с колони, стълбове или парапет; 2) дълга зала с големи прозорци от едната страна; 3) горен етаж на зала; 4) изложбена зала.

Гаргойл – скулптура изобразяваща змей, който служи за украса на покривите, а също така за отичане на водата от покрива, като издължената фигура отдалечава изливането на водата от стените на сградата. Според легендата горгойла бил дракон, който обитавал река Сена и когато изхвърлял вода, преобръщал рибарските лодки и потапял къщите. Руанския архиепископ св. Роман укротил дракона с помощта на кръста, отвел го в града, където гражданите го убили.

Генофлекторий – скамейка или възглавница, на която се коленичи по време на молитва; среща се в католическите храмове.

Гласис (фр. glacis, лат. glatia — наклон, гладък дълъг наклон) – нисък земен насип пред външния ров на укрепително съоръжение.

Гномон (от гр. γνώμων - указател) – частта на слънчевия часовник, която хвърля сянка.

Гонтин (думата се среща в немски хроники) – древнославянски езически покрит храм с помещения за ритуални пирове и за съхранение на бойните знамена и други ценности.

Горже (фр. gorge — шия, гърло) – задната част на укрепително съоръжение.

Гробница – съоръжение включващо гроб на покойник, предназначено да служи за възпоменание на умрелия.

Грот – декоративно помещение имитиращо пещера.

Гута (лат. gutta - капка) – декоративни елементи с капковиден, цилиндричен или конусовиден профил използвани при декорирането на архитрава при дорийския ред. Предполага се, че са заимствани от диблите, с които са правени сглобките на дървените постройки, предхождащи каменното строителство през античността.