ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „К”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Кадило или кадилница – съд за прекадяване с тамян

Каземат (от фр. casemate, итал. casamatta – „сляпо (невидимо) укрепление, здание) – 1) вътрешно помещение в отбранително съоръжение, защитено от вражески огън, което е предназначено за укритие и съхранение на боеприпаси и продоволствия; 2) защитено помещение на кораб за разполагане на оръдия; 3) килия за затворници в крепостите

Камбанария – висока постройка, обикновено оформена като кула, предназначена в нея да се поставят камбани.

Кандило – светилник, при който за гориво се използва масло.

Капище (арх.) – 1) езически храм; 2) пространството в езически храм намираща се зад олтара, предназначено там да се поставят статуи на боговете или свещени предмети.

Капонир (caponniere — ниша) – фланкиращо съоръжение за водене на огън в две противоположни направления.

Кардо (лат. cardo, cardus) - улица в градовете и военните лагери на Римската империя, ориентирана в посока север-юг, а тази, която била разположена перпендикулярно в посока изток-запад де наричала декуманус. Основната кардо била главната улица и се наричала кардо максимус (лат. cardo maximus). Римските градове били строени по план и обикновено тя преминавала през средата и се пресичала с втората по значение улица наречена декуманус максимус (лат. decumanus maximus) приблизително в центъра на селището, където се оформял главният форум.

Касаба (тур.) – малък град, градче.

Кастел – римска крепост с военно предназначение и постоянен гарнизон

Катаракта – спускаща се врата

Католикон (гр. καθολικόν – главен, общ, основен) – в манастирите често има няколко храма и с това название се обозначава основния, главния сред тях. Обикновено манастира и католикона имат един и същ патрон.

Квадрибургиум – квадратно укрепление

Кенотаф (гр. κενοτάφιον, от κενός-празен и τάφος–гроб) – символичен гроб на покойник. Отличава се от обикновения гроб по това, че в него не са положени останките на покойника, за който е направен. От паметниците са различава пък по това, че е предназначен да замести действителния гроб на лицето, чийто тленни останки по някаква причина не може да бъдат положени на това място (загинали по време на война, корабокрушение, безследно изчезнали и др. под.).

Кервансарай (тур. - дворец за кервани) – хан, страноприемница, място за нощуване на кервани. Били са разположени край пътищата на разстояние един от друг равняващо се на еднодневен преход на кервана. Обикновено били укрепени, за да бъдат защитени нощуващите в тях пътници, търговци и стоката им..

Киворий – в християнските храмове носен от колони навес над престола, амвона или гробница на светец. У нас често думата се замества с по-широкото понятие балдахин.

Клепсидра (гр. κλεψύδρα от κλέπτω – краде, скрива и ϋδωρ — вода) – воден часовник.

Клересторий (от лат. „светъл етаж” или още „оверсторий”, т.е. „над етажа”) – частта с прозорци на централния кораб на базиликите, която се извисява над покривите на страничните кораби.

Клирос – мястото, на което по време на богослужение се намират четците и певците. Обикновено има два клироса, разположени от двете страни на олтара.

Колия (арх.) – яма, трап, кладенец, щерна

Контравалационен вал – вал, който се изгражда около обсаждана крепост, за да се предотврати нападение или опит за разкъсване на обсадата от страна на защитниците й.

Контраескарп (фр. contrescarpe, от contre — против и escarpe — откос, скат) – 1) вътрешна страна на рова; 2) противотанково препятствие, оформено чрез скосяване на възвишение под голям ъгъл, с цел затрудняване движението на транспортни средства.

Контрафорс – напречна каменна подпора разположена от външната страна на зида за подсилване на стената.

Конха – покривно полусферично покритие над полуцилиндрични части на сграда (абсиди, ниши).

Копие – 1) хладно оръжие, състоящо се от дълга дръжка завършваща с остър връх. Обикновено дръжката е била изработвана от дърво. Върхът или е бил оформян чрез заостряне на горния край на дръжката или чрез поставяне на острие от друг материал – в праисторическата епоха кост или камък, а след това от метал; 2) новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност.

Коринтски стил (коринтски ордер или коринтски ред) – един от трите класически стила в древногръцката архитектура. Той е близък до йонийския стил, но се отличава от него по това, че съдържа повече декоративни елементи. При него капителите са украсени с акантови листа (листа на растението меча стъпка) и спираловидни извивки.

Корниз (от гр. κορωνίς) – изпъкващ елемент, който изтегля покрива по-напред от вертикалната плоскост на стената.

Крепост – 1. Отбранително съоръжение оградено със защитна стена; 2. Участък, защитен от фортификационни съоръжения.

Кремъл – вътрешен град; укрепление защитаващо централната градска част. Близко по-значение е и по-старата дума, която се е използвала за това съоръжение – „детинец”.

Кронверг (нем. Kronwerk – „коронообразно укрепление”) – помощно отбранително съоръжение, предназначено да усили укреплението. Състои се от два полубастиона в краищата, между които е разположен бастион – съчетанието напомня по форма корона, откъдето идва името на съоръжението.

Кула – висока и тясна постройка с отбранителни, жилищно-отбранителни, наблюдателни или сигнални функции.

Кумир (арх.) – идол, пън, изваяние

Куртина (cortina — завеса): 1) в широк смисъл – крепостен зид. Включва три основни части: долна (субструкция), средна (суперструкция) и горна (корона).; 2) средната укрепителната линия свързваща бастионите на фортификационното съоръжение.

Къшлък – зимно пасище.