ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „М”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Мазгал (бойница, амбразура) – сравнително тесен отвор в стена или военна машина предназначен да се стреля от него, а също и за осветление.

Максура – помещение в близост до михраба и минбара, отделено с декоративна преграда от общото пространство на джамията, което е предназначено за владетеля когато присъства на богослужение.

Манастир – комплекс от жилищни и култови сгради обитаван от монаси.

Мандир – индуистки храм.

Мандорла (също миндалина) – изображение на сияние около фигурата на Буда, Христос, Богородица и рядко около някой светец, най-често с елипсовидна форма. За разлика от нимба, който изобразява сияние около главата, мандорлата е разположена по протежение на цялото тяло.

Мартириум – Първоначално така са се наричали храмовете издигнати над лобното място или гроба на мъченик, а по-късно и помещение към черквата, предназначено да се съхраняват в него мощите на светец-мъченик.

Махала – квартал, обособен район от селище.

Махфилинин – ложа в джамия предназначена за султана или мюзеина.

Машикула – отвор намиращ се между конзолите в издаден навън парапет на крепостната стена или кула за изливане от него на течности върху нападателите, а също и за обстрел или хвърляне на камъни и др. под.

Медальон – украшение с кръгла или овална форма

Медресе – мюсюлманско духовно училище.

Мезра – обработваемо място, нива.

Мектеб (тур.) – 1) начално училище; 2) бюро, канцелария.

Масчид (тур., също месджид) – малка мюсюлманска сграда за молитва, която нямала постоянен имам и в нея не се провеждала петъчна служба с проповед.

Мерлон (фр. merlon) – вж. зъбер.

Метопа (μετόπη — пространство между очите) – елемент от фриза на дорийския ордер, представляващ каменни или керамични плочи, които запълвали промеждутъците между два триглифа. Често метопите се украсявали с релефи или живопис.

Мехица – преграда в синагогите отделяща мъжката от женската част

Миква – воден резервоар, в който юдеите извършват ритуално умиване, за очистване от духовна нечистота.

Минаре – кула в близост до джамия, от която мюзеинът приканва мюсюлманите за молитва.

Минбар – катедрата в джамията, от която имама произнася проповедите си.

Митреум – храм на бог Митра. Правели са се под земята или в скала. Имали са правоъгълна форма с абсида и сводест купол.

Михраб – ниша в стената на джамиите или месчидите указваща посоката към Мека.

Могила – 1) в широк смисъл: малко възвишение; 2) изкуствено създадено малко възвишение над гроб на покойник

Моноптер – кръгла или по-рядко четириъгълна сграда, покрива на която се носи само от колони, без вътрешни прегради и пространства. През античността се е използвал за малки храмове с опростена структура, а при стиловете класицизъм, барок и рококо този тип постройка е използван за беседки, павилиони или газебо (белведер).

Мукарнас – декоративен елемент в ислямската архитектура, наричан още „сталактити” или пчелна пита. Състои се от голям брой малки ниши, разположени в хоризонтални редове, които много често се стесняват нагоре. Използва се за украса на нишите на михрабите, сводове над врати и др.

Мурти – в индуизма статуя на определена форма на Бог, дева (божество) или светец, изработено от дърво, метал или камък, което след специален обред се превръща в обект на поклонение, тъй като се счита, че в него се е въплътил този, който е изобразен.

Мусала (араб. „място за молитва”) – 1) синоним на джамия; 2) празнична извънградска джамия предназначена за тържествените церемонии на открито по време на Курбан-байряма и Рамазан-байряма, която има стена с михраб (понякога те са временни, поставени за празника); 3) основното молитвено помещение в джамията.

Мутул (лат. mutulus) – призматична плоскост поставяна под корниза в класическата архитектура. Често е била декорирана с гути. Счита се, че мутулът е подражание на елементите от сглобката на дървените покриви.