ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „Н”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Наос (от гр. „къщичка, жилище на бога”) – същинската част на християнски храм. В архаична Елада наосът е бил дървена кутийка, в която се съхранявала статуетка на бога. По-късно това название започнали да използват за нишата, в която се поставяла статуята на бога. В класическата епоха думата започнала да се използва за централната част от интериора на храма, където се намирала статуята на бога. Предната част се наричала пронаос, а зад наоса се намирали адита и опистода.

Нартекс (от гр. „кутийка”) – притвор, атриум; преддверие на храм. Първоначално думата означавала вид тръстика с вътрешни кухини, която използвали за пренасяне на тлеещи въглени – според митологията така Прометей пренесъл отъня от ковачницата на Хефест. По-късно думата започнали да използват за реликвариите, а след това за преддверието на храма. Нартексът е помещение, в което оглашените (тези, които се подготвяли за кръщение) имали право да присъстват на част от службата. По-късно баптистериите иззели част от функциите на нартекса.

Некропол - гробище

Нервюра (от лат. nervus - жила, сухожилие) – арка, която укрепва ребрата на кръстовидния свод.

"Българската древност