ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „О”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Обелиск (от гръцки οβελιςκος - „ръжѐн“, „шиш“, „острие на нож“) - висок каменен паметник с четири еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е.

Ода (тур.) – 1) стая; 2) еничарско поделение; 3) казармено помещение; 4) канцелария.

Одеон (от гр. ᾨδεῖον – място за пеене) – постройка предназначена за певчески или поетични прояви. По своята структура тя прилича на античните театри, но обикновено е с по-малки размери, затова понятието често се използва за обозначаване на малък театър. Друга съществена разлика от големите театри е, че обикновено одеонът е имал покрив.

Окоп – изкоп в земята, предназначен за защита на бойците и техниката от противниковия обстрел.

Окулус – кръгъл отвор в центъра на купола или на стена.

Олтар – 1) жертвеник; 2) издигнато място в храма предназначено за жертвоприношения; 3) в православните храмове – източната част на храма предназначена за свещенослужителите, отделена от останала част с преграда или иконостас, където се намират Светия престол и жертвеника; 4) в католическите храмове така се нарича самия престол намиращ се в презвитерия или олтарната композиция намираща се над престола (живопис или скулптура).

Опистодом – задна вътрешна част в античните древногръцки храмове, отделена със стена от общодостъпните части на храма; помещението е служело за съхранение на храмовите ценности – такава функция в християнските храмове имат сакристия, ризницата.

Орхестра – част от театъра, обикновено разположена пред сцената, в която по време на представление се намират музикантите.

Острог (арх.) – земен ров с колове и плет за защита или за обсада на крепост; в по-късно време думата добила значение и на селище, защитено с такава ограда.