ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

Буква „П”

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Паланка – 1) малка крепост, оградена с ров и дървена стена; 2)селище оградено с колове; 2) малко селце.

Палисада - дървена отбранителна стена.

Пангар – място в църква, където се продават свещи

Пандур – въоръжен пазач.

Паникандило (гр. πας – все и κανδήλα – свещник) – всесвещник или полилей, на него се поставят голям брой свещи или масленици за осветление на храма.

Попучлук – поставки за обувки в джамия

Параклис (от гр. „дабавка”, „прибавка”) – пареклезий, пареклесия, параклис; домашна черква или допълнителен, страничен олтар (централния олтар се явява главен, а страничните параклиси, т.е. „прибавени”). Параклисът като самостоятелна сграда представлява малка черква за частна молитва, в която няма олтар и там може да се извършват всички служби освен литургия.

Периптер – правоъгълен древногръцки храм обграден от четирите стени с колони.

Перистил (от гр. „окръжен с колони”); правоъгълен двор, обграден от покрита колонада или отделни портици. „Родоският перистил” е разновидност разпространена в елинистичния Изток, той представлявал голям площад, окръжен с колонада, в центъра на който имало храм или жертвеник.

Пиластър – издатина на стената, наподобяваща колона, на която едната й страна е свързана със стената, с цел да я подсили или като част от декоративната украса.

Пилоти – 1) дървени колове набити в земята. 2) водачи на транспортни средства – самолети, състезателни автомобили и др.

Пинакул – декоративна куличка.

Пирг – 1) в широк смисъл – кула; 2) в тесен смисъл – жилищно-отбранителна кула

Поликандило (гр. πολύς – много и κανδήλα – свещник) – многосвещник, състои се от 7 или 12 свещи, като в първия случай символизират 7-те дара на св. Дух, а във втория 12-те апостоли.

Потерна (от фр. poterne – заден, страничен) – 1) малка врата в крепостната стена 2) понякога така се нарича и подземния коридор свързващ отбранителни съоръжения или водещ към таен изход.

Порта (от лат. porta – врата, проход, теснина) – 1) голяма врата; 2) постройка предназначена да обслужва функционирането на вход, проход, отвор за преминаване през преграда. В това си значение портата включва навеси за предпазване от неблагоприятни метеорологични условия, кули и други съоръжения за осигуряване на контрол на достъпа до отвора в преградата и пр.

Портик – (от лат. porticus — "покрит вход, навес") издадена част от сградата образувана от колонада или по рядко от аркада, която има собствена покривна конструкция – антаблемент увенчан с атик или триъгълен фронтон. Когато покритата галерия навлиза в сградата се нарича стоа.

Презвитерий – (от лат. presbyterium — „място за избраните”) – в западноевропейската архитектура е пространството между нефа и олтара. Нарича се така, тъй като там имат право да влизат само презвитерите (свещениците).

Преклета (арх.) – отделение в къща, топла стая за живеене през зимата

Пританий - сградата, в която заседавали пританите, които се избирали измежду булевитите за управлението на полиса. В центъра на притания горял вечният огън на богинята Хестия, който бил символ на държавното единство. В притания се приемали посланици, сключвали се договори, устройвали се банкети за почетни гости и се разглеждали съдебни дела.

Притвор (нартекс) – преддверие. Някои постройки имат вътрешен и вътрешен притвор (вж. езонартекс и екзонартекс).

Пронаос – предхрамие, предверие; вътрешно помещение в храма намиращо се между портика и наоса, в което била поставяна статуята на бога.

Проная (от гр. „предхрамова”) – статуя намираща се на теменоса пред главната фасада на храма или в храм, който е издигнат пред друг храм.

Пронайон – двор, площад пред светилище.

Пропугнакулум (от лат. propugnaculum, i n – укрепление, отбрана, защита) – пространството, което се образува между две последователни крепостни врати.

Простасис – предно помещение, вестибюл.

Протейхизма – предна крепостна стена

Протирон – преддверие; през античността е бил оформен като вдлъбнатине, ниша в стената. През късната античност означавало портик, навес върху колони над входа.

Псевдобазилика – сграда, на която покрива на средния кораб е по-висок от този на страничните, но няма клересторий с прозорци. Обикновено при тези сгради има общ двускатен покрив, който обхваща всички кораби или централния кораб не е достатъчно висок за да се разположат по протежението на дългите му стени прозорци.

Пуцолан - (от италиански/ pozzolana) – т.нар. „римски бетон”; праховиден продукт, смес от вулканична пепел, пемза, туф. Най-ранните сведения за мястото на добиването му са за района на град Пуцеола, недалеч от Везувий. Бил е широко използван за строителство на фундаменти и водонепроницаеми покрития.