* БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD
Из „Сборник
с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/” – Ами Буе
Д-р Ами Буе е пътувал в
периода 1836-1838г. из тогавашните предели на Османската империя, като е
направил описания за състоянието на ред български селища.
Откъсът е по: Френски пътеписи за Балканите, XIX в.,
Съст. и ред.
Бистра Цветкова стр. 317-318; Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836,
1837, 1838/, (Dr Ami Boue, Recuel d’itineraires dans
[Главна]
[Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници
и речници] [Ново]
От Айдос
за Бургас областта е покрита с необработени равнини и отделени от продължението
на вулканичните хълмове, [находящи се] близо до Айдос. На една левга от този град, в североизточния край на
първата равнина се вижда селото Кади-Кьой в
подножието на хълмовете. После се прекосяват каменливите възвишения, сред които
има малка рекичка. Спускайки се, се стига на 2 1/2 левги от Айдос
до минерални хидросерни бани. Сградата има само едно
помещение и е усамотена сред безплодна равнина, в чийто край блестят водите на
Бургаския залив. На 1/2 левга на север има няколко къщи, в които живеят петима
турци и двама българи. Там пребивават семействата на двама-трима души, свързани
с баните.
Няколко коли, влачени от
волове, бяха се разположили наблизо със скрити в тях туркини. Чумата бе
попречила в 1837г. да дойдат хора тук за бани и дори не бяха построени дървени
къщички, които обикновено изграждат за продажба на различни вещи или необходими
неща за пътниците. Трябва да си призная, че е необходимо да си османец или
болен, за да се настаниш в тази пустиня, където единствените източници са
кафенето и един кьошк, непокрит и издигнат срещу банята.
След като се изкъпахме и с отвращение видяхме някои мюсюлмани, които си позволяваха да перат мръсното си бельо в банята, ние седнахме по турски на чардака, за да вечеряме, и задоволихме любопитството на османците с новините от страната на гяурите