* БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из „Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/” – Ами Буе

Д-р Ами Буе е пътувал в периода 1836-1838г. из тогавашните предели на Османската империя, като е направил описания за състоянието на ред български селища.

Откъсът е по: Френски пътеписи за Балканите, XIX в.,  Съст. и ред. Бистра Цветкова стр. 317-318; Сборник с маршрути от Европейска Турция /1836, 1837, 1838/, (Dr Ami Boue, Recuel d’itineraires dans la Turquie d’Europe)

 

 [Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

 

От Айдос за Бургас областта е покрита с необработени равнини и отделени от продължението на вулканичните хълмове, [находящи се] близо до Айдос. На една левга от този град, в североизточния край на първата равнина се вижда селото Кади-Кьой в подножието на хълмовете. После се прекосяват каменливите възвишения, сред които има малка рекичка. Спускайки се, се стига на 2 1/2 левги от Айдос до минерални хидросерни бани. Сградата има само едно помещение и е усамотена сред безплодна равнина, в чийто край блестят водите на Бургаския залив. На 1/2 левга на север има няколко къщи, в които живеят петима турци и двама българи. Там пребивават семействата на двама-трима души, свързани с баните.

 

Няколко коли, влачени от волове, бяха се разположили наблизо със скрити в тях туркини. Чумата бе попречила в 1837г. да дойдат хора тук за бани и дори не бяха построени дървени къщички, които обикновено изграждат за продажба на различни вещи или необходими неща за пътниците. Трябва да си призная, че е необходимо да си османец или болен, за да се настаниш в тази пустиня, където единствените източници са кафенето и един кьошк, непокрит и издигнат срещу банята.

 

След като се изкъпахме и с отвращение видяхме някои мюсюлмани, които си позволяваха да перат мръсното си бельо в банята, ние седнахме по турски на чардака, за да вечеряме, и задоволихме любопитството на османците с новините от страната на гяурите