ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из „История” на Йоан Кантакузин

Йоан VІ Кантакузин е византийски император (1341-1354г.), тъст на император Йоан V Палеолог. През 1354г. абдикирал и се замонашил под името Йоасаф. Починал през 1383г. Кантакузин се изявил като политик, военачалник и книжовник. Написаната от него историята обхваща събитията от периода 1320-1362г.

Откъсът за Воден е по: ИБИ ХХІІ - ГИБИ Х, с. 245-248; 383-390. В скоби са поставени някои пояснения към текста.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

І,54. Наистина всички останали го (император Андроник ІІІ Палеолог) съветваха да отиде във Верея, а великият доместик (Йоан Кантакузин) казваше да изостави Верея и да замине за Едеса, а оттам в Кастория. Той изложи и причините, като каза, че и деспотът Димитър (брата на имп. Андроник ІІ), й епархът Мономах (градоначалника на Солун) и Раул Исак, имайки жените и децата си в Едеса, редно е да проявят всяко старание и хитрост, за да я завладеят било заради жените и децата, било понеже градчето е малко и укрепено природно и със стени и лесно се охранява. Дори ако онези успеят да го завземат по-рано, не ще избегне да бъде покорено от нас, но обсадата ще ни струва много мъки, опит и труд. А ако ние сега отидем, местните първенци, които водят и насочват народа, където пожелаят, бидейки отдавна мои близки, лесно ще ни предадат градчето… Когато великият доместик ги посъветва това, императорът веднага се съгласи и останалите се съгласиха и похвалиха съвета и бе решено да се върви към Едеса. Веднага нарежданията на императора и писмата на великия доместик бяха изпратени по бързи конни вестоносци към Едеса и Кастория. И Ангел, началникът на Кастория, веднага завзе града със стража, за да го предаде на младия император, когато дойде. а знатните в Едеса, наричани Ангели Радипори, които бяха трима братя, и Ласкарис, когато получиха нарежданията на императора, не се забавиха никак, тъй като и населението на Едеса споделяше намерението им. Те затвориха в домовете им госпожа съпругата на деспота Димитър и тази на епарха Мономах и на Раул и ги поставиха под стража. А след малко докараха мъжете им и като се научиха, че едесците са се отметнали от тях и че жените им са пленнички, избягаха обратно при краля на трибалите… А императорът като научи, че отиват за е

Едеса, напусна Солун и на втория ден пристигна там. Едесците излязоха всички, поклониха се на императора и предадоха града… На следния ден той се вдигна от Едеса и пристигна в Кастория… А междувременно императорът пое пътя за Кастория и като отдели Войсил, деспота на мизите, и Вриений, велик друнгарий, и Ексотрох, велик хетериарх, заедно с 2000 конници, заповяда им да отидат в Охрид, та ако успеят да преварят протовестиария, да влязат в града.

***

Не само градовете, но и най-знатните трибали, които по-рано бяха благоразположени към императора и предпочитаха повече той да ги управлява, тогава повече от страх тайно преговаряха (с него) и го подтикваха да отиде при тях, за да могат да му съдействат във всичко, каквото може. Двама от тях пристигнаха като дезертьори. Единият от тях беше от най-знатните, роднина на краля, наречен Хлапен. Той имаше под своя власт значителна войска и голямо имущество. А другият, на име Толислав, не бе от толкова знатните, но и той управляваше градове и командваше войски…

След като уреди нещата във Вероя според желанието си, императорът се отправи за Едеса с войска, по-голяма от тази, с която беше дошъл във Вероя. Наистина при превземането на града той се осланяше не толкова на наличната войска, колкото на знатните едесчани, които той мислеше, че веднага ще минат на негова страна, като склонят и останалия народ. Те направиха точно обратното на онова, което императорът мислеше. Защото бяха не само открити неприятели, но склониха и народа. Те гледаха императора от стените и го упрекваха, казвайки, че е много неопитен, щом като кралят с толкова голяма войска ги е обсаждал 16 години, без да може да постигне нещо с оръжието, ако те доброволно не били минали на негова страна, а той за кратко време се надявал, че ще ги надвие с толкова войска. Императорът беше огорчен от неуспеха си срещу града. Той веднага се отказа от нападението срещу стените не само защото градът беше естествено укрепен - повече от половината беше заобиколен с вода и беше недостъпен за неприятелите поради блатото. останалата част от града бе оградена от твърде здрави стени и големи кули, с високи и непроходими ровове - а и бе оставено не малко войска от трибали за гарнизон на града, командвана от четирима от знатните сред тях, на които с желание помагали и знатните граждани… Когато настъпи денят (вечерта императорът решил все пак да щурмува града), той разпредели войската и постави варварската до стените край блатото, откъдето бе невъзможно да го завземат, та ако се случи Едеса да падне, варварите да не могат да влязат от там и да избият някои хора. А сам с най-силната част от тежковъоръжените войници, заедно със знатните се разположи срещу крепостта, където стените бяха най-здрави, и ги пазеше най-добрата част от войската на трибали и едесчани. Останалите началници с войските той постави при другите стени, кой както се случи. И започнаха битката за стените веднага след разсъмване. Завърза се твърде тежко сражение без прекъсване, до пладне. Защитниците се бранеха упорито от стените, а нападателите показаха чудни примери на мъжество и храброст, най-вече тежковъоръжените войници и лековъоръжените от триерите не се щадели… По средата на деня, когато мнозина от защитниците бяха ранени, а някои и умрели, те поставиха стълбите на стените, тъй като защитниците вече слабо се бранеха, и хвърлиха огън в кулата на крепостта. След като кулата беше опустошена, те нахлуха оттам и по стълбите и градът бе завзет, така да се каже напълно. И императорът, тъй като превземането на града стана в негово присъствие, влезе вътре и не позволи войниците да нарушават дисциплината освен влезлите най-напред, които получиха някаква малка облага. Не загина нито един от ромеите около императора и от варварите. Мнозина обаче бяха наранени. След превземането императорът отпрати колкото имаше трибали войници в родината им без коне. А четиримата началници задържа под стража и изгони от града гражданите, които държаха страната на краля. Като остави в крепостта 200 тежко- и лековъоръжени войници за гарнизон, а за началник на града Георги Лизик, който изглеждаше най-опитен и мъдър във военните работи, той се върна във Вероя.

***

И веднага отдели за ромеите Акарнания, Тесалия, Сервия и градчетата покрай морето между тези места. Вероя, Едеса, Гинекастрон, и Мигдония с възобновените градове и така наречената планина Тантесат, а краля определи да владее Зихна, Фере, Мелник, Струмица, Кастория и останалите села и градчета на Македония, които се намираха в споменатите предели. императорът така разпредели градовете. и кралят сметна, че е добре и се споразумяха при тия условия и всички се радваха на мира, и трибали и ромеи …