ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из „История” на Скилица-Кедрин

Йоан Скилица е живял през ХІв. и е заемал високите постове протовестиарий, куропалат и друнгарий на виглата. Вероятно е произхождал от Тракезийската тема в Мала Азия. Хрониката му обхваща периода от 811г. до 1057г., като неизвестен продължител я допълнил със събитията до 1078г. Особено важни за българската история са също допълненията към хрониката направени от Деволския епископ Михаил. Хрониката на Скилица е била инкорпорирана в съчинението на Георги Кедрин, което обхваща събитията от Сътворението на света и завършва в 1057г. Съчинението е известно под заглавието „Кратка история” (Historiarum compendium).

Откъсът за Воден е по: ИБИ ХІ - ГИБИ VI, с.  280—281; 286; 289-290.

 

 [Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

В 6508г., 13 индикт (999), императорът изпратил силна войска срещу, българските крепости оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодорокан и Никифор Ксифина. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.

На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединили управителят на Верея Добромир, който предал на императора града и получил титлата антипат. Но защитникът на Сервия Никола, когото поради ниския му ръст наричали с умалителното име Николица, му оказал смела съпротива й безгрижно издържал нало­жената му обсада. Обаче императорът се заел упорито да превземе крепо­стта и успял, а пленил дори и самия Николица. Той изселил оттам бъл­гарите и оставил ромеи и гарнизон. Като свършил всичко това, той се вър­нал в столицата и отвел със себе си и Николица, когото почел със званието патриций. Но непостоянният Николица избягал оттам й като се върнал тайно при Самуил, започнал да обсажда заедно с него Сервия. Обаче им­ператорът бързо дошъл и освободил града от обсадата, а Николица избягал със Самуил.... Императорът отишъл в Тесалия и възстановил разруше­ните вече от Самуил крепости, а тези, които били в ръцете на българите, превзел чрез обсада и преселил българите в така наречения Волерон. Като поставил силна стража във всички крепости, той се върнал в така нарече­ния Воден. Воден е малка крепост, разположена на стръмна скала, през където се спуща водата на Островското езеро, която тече скрито под земята и на това място излиза отново. Понеже жителите на този град не се пре­дали доброволно, императорът го превзел с обсада. И тях той изселил във Волерон, после поставил силна стража в града и се върнал в Солун.

***

Докато бил там, съобщили му и за смъртта на Самуил на 24 октомври. Императорът се вдигнал веднага от Мосинопол и се спуснал към Солун, а оттам дошъл в Пелагония, като не опустошавал земите по пътя си, изго­рил само дворците на Гаврил в Бутели. И като изпратил войска, завладял крепостите на Прилеп и Щип. Оттам стигнал до реката, наречена Черна, която преминал със салове и с надути мехове, и се върнал във Воден, от­където на 9 януари (1015) отишъл в Солун.

С настъпването на пролетта императорът се върнал отново в България и се насочил към Воденската крепост, защото жителите й, като изменили на верността си към императора, вдигнали оръжие срещу ромеите. Прочее й здраво обсадил града и ги принудил да се предадат, след като получили гаранции. И тях изселил пак във Волерон, а в средата на теснината издиг­нал две други крепости, едната от които нарекъл Кардия, а другата — Свети Илия, и се върнал в Солун. Там Роман-Гаврил му пратил чрез един безрък ромей обещание за покорство и подчинение. Но императорът се отнесъл подозрително към писмото и изпратил в областта на Мъглен войска начело с Никифор Ксифия и Константин Диоген, който станал стратег на Солун след Вотаниат.

 

***

 

След това той продължил напред и като стигнал до Кастория, опитал се да завладее кре­постта, но разбрал, че е непревземаема, и се върнал. Защото той получил и писмо от доростолския стратег Цицикий, син на патрикий Тевдат Ивериеца, (който му съобщавал), че Кракра бил събрал твърде многобройна войска и се съединил с Иван: те били привлекли и печенези и възнамерявали да нападнат ромеите.

Разтревожен от това писмо, императорът веднага се завърнал. Пътьом той превзел крепостта Восоград и я изгорил, възста­новил Верея, а всичко около Острово и Молиск опустошил и унищожил. Той спрял по-нататъшното си настъпление, защото му съобщили, че зами­сленият от Кракра и Иван поход срещу ромеите е бил осуетен, тъй като печенезите не им дали военна помощ. Затова той се върнал и обсадил друга крепост — Сетина, където Самуил имал дворци и където било събрано много жито. Императорът заповядал на войската да го разграби, а всичко останало изгорил. И срещу Иван, който не бил много далеч, той изпратил отряда на западните схоли и солунския отред, начело на който стоял Кон­стантин Диоген. Но когато те отишли, Иван им устроил засада. Когато на­учил това, императорът се уплашил да не ги постигне нещо лошо и като излязъл на кон пред войската, казал само това: „Който е войник, да ме по­следва!" и бързо потеглил. Когато узнали това, разузнавачите на Иван се втурнали уплашени към Ивановия лагер и го изпълнили със смут и без­редие, като викали само: „Бягайте, царят! И понеже всички се разбягали в безредие заедно с Иван, Диогеновите хора се окуражили и започнали да ги преследват. Те избили мнозина, а заловили и 200 тежко въоръжени войници и конете им и обоза на Иван и племенника му. Като извършил това, императорът се върнал във Воден, наредил всичко там и потеглил за Ца­риград на 9 януари, 15-и индикт, 6526 (1018) г.