Из „Хроника на българското францисканство” от Блазиус Клайнер

Блазиус Клайнер е бил абат на българския францискански манастир в Алвиц и провинциален настоятел на българската францисканска провинция. През 1761г. е написал една история на България. Първата част на съчинението е посветена на общата история на страната, а втората на дейността на монасите францисканци сред българите. В тази втора част, завършена през 1775г. дава сведения и за опустошенията извършени от турците след Чипровското въстание.

Откъса за Чипровци се печата по: „История на България от Блазиус Клайнер съставена в 1761г.”, изд. на БАН, С., 1977, стр. 30-31 и стр. 135 и „Хроника на българското францисканство (ХІV-ХVІІІв.) съставена през 1775г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер”, изд. на ГУА, С., 1999г., стр. 23.

 

Из „История на България” – из гл. 3 - „За по-достойните за споменаване градове”

 

XVI. Чипровац, или Кипровац, прочут град с разкошен храм, в който чудотворната икона на св. Богородица, която проплакали два пъти там, със сълзите си е предрекла унищожението на града и народа. Изложена е била за поклонение от страна на благочестивите люде и там братята минорити, спазващи пра вилото на светия наш отец Франциск от българската духовна провинция, имали манастир и храм, в който се е пазила чудотворната икона, и обслужвали енорията.

 

Из „История на България” – пренасяне на чудотворната икона на Богородица в Чипровец по време на унгарската окупация на Видинското царство

 

И така в онази година тези осем отци францискани от монастира Олово донесли иконата на преславната дева Мария, която оставили в Чипровец, където получили първия си метох с двама отци, за да обърнат във вярата онези и тем съседните люде. Останалите шестима отишли в други паланки, села и градове и като събрали изобилен плод, се завърнали при своите събратя и изпълнени с голяма духовна радост, разказали за чудесата божии.

За да отправят благодарствени молитви към девата Богоматер, те отиват в параклиса и виждат, че иконата им е била открадната от олтаря или била е другояче загубена. Останали очудени и въздишайки, те изказали съмнение, че тя е била открадната от неверните. Поради това отец Бернардин, който тогава началствувал над другите, като се разхождал вън обзет от силна скръб, вдигнал очи към небето и забелязал някаква си необичайна светлина в планината над града Чипровец. Той я проследил с бърз ход и ето видял иконата между тръните да издава силен блясък. Той бил обзет от нерешителност, дали да вдигне иконата или не. Най-сетне благочестието победило боязънта, той вдигнал иконата и я възвърнал на предишното ѝ място в олтаря.

На следната нощ обаче иконата отново се върнала на първото си място в планината. След като това станало и трети път, те разбрали, че бог не иска друго от тях, освен да се поселят там и на реченото място да въздигнат храм на богородица. След като се помолили горещо, те обещали на богородица да положат всички усилия, щото в нейна чест там да бъде построен храм. След това с почит те възвърнали иконата и я поставили на предишното ѝ място, където тя се задържала, догдето била пренесена в новата църква.

Из „Хроника на българското францисканство (ХІV-ХVІІІв.) съставена през 1775г. в гр. Алвинц от Блазиус Клайнер”

В Софийски архидиоцез:

І. В Чипровец манастирът „Успение Богородично”, изграден във формата на квадрат. Едното му крило служеше за обиталище на архиепископа заедно с едната храмова ризница, а другите крила с другата ризница били за братята. Тук живеели почти 500 заможни български католически семейства. Докато градът бил разграбван след убийството на жителите му, пуснала се мълва, че врагът откарал около сто пълни каруци с ценните притежания на българите, които те били натрупали по време на продължителния мирновременен период и събрали тук за сигурност. Починалият не съвсем отдавна високоуважаван отец Серафим Гюричин, декан на провинцията, се опитваше да даде чрез ясно описание на мястото, където днес се намират заровени триста купи – разбира се, част от огромния свещенически инструментариум на Чипровец. Един от по-възрастните отци в своите ръкописи под клетвата си на свещеник пише, че в този манастир била украсена красива библиотека, помещение пълно с ръкописи и различни стари предмети, събрани през толкова много векове. Ето причината, поради която разполагаме с толкова малко данни за първоначалното развитие на тази провинция.