ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из пътеписа на Хаджи Калфа

Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа (1609-1657) Прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в контролното бюро на конните войски. Той е автор на 22 биографични, библиографски, исторически и географски трудове. Основното му съчинение е Джиханума – „Огледало на света”, което съдържа описание на азиатските територии на Османската империя. То било отпечатано през 1732г. от Басмаджи Ибрахим в Цариград.

Съчинението на Хаджи Калфа, в което са описани Румелийското и Босненското берлербейство било открито от Хамер в библиотеката на граф Венцеслав Ржевуски в Австрия, който вероятно ще е идентичен с ръкописът във Виенската държавна библиотека заведен под № 1278. По-късно били открити ръкописи и в библиотеките в Цариград - на Рахиб паша, на Кутубхане-и умуми и на Мавлеви. Според Хаджи Калфа Румелия е била разделена на 26 санджака, а Босна на 8, което се отличава от някои османски съчинения, където са 24, съотв. 6. Другите две берлербейства – Темешвар и Пеща не са включени в това съчинение. За написването на своето съчинение освен от лични впечатления Хаджи Калфа е черпил сведения от различни документи намиращи се в Цариград, като например описът на военните окръзи и войниците в цялата империя съставен от Айни-Али по заповед на велики везир Мурад паша при управлението на султан Ахмед І (1603-1607).

Откъса за Хасково се печата по: „Архив за поселищни проучвания”, „Румелия и Босна географски описал Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа” – С. Аргиров, 2, 1938г., стр. 78, Rumeli und Bosna geographisch beschrieben“ von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa”, aus der Türkischen übersetz von Joseph von Hammer, Vien, 1812.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Санджак Кърккилисе (Лозенград)

…

Хаскьой се нарича тъй, защото е било между коронните (държавните) имоти на Атик-Махмуд паша. Пътят от Цариград до тук се взима за 5 дни. Когато отивате към Одрин, то се намира откъм планината и Хафса (Хавса) се пада в неговия кадалък.

Наблизо са кадалъците Кърккилисе (Лозенград), Одрин, Ески Баба (Баба Ески). Тук има една джамия на споменатия везир Махмуд паша. Баните, които се намират близо до нея, всяка година се посещават от много хора. През 1020(1611/2)г. някои от по.знатните жители на Одрин, именно казълбашът Хасан ага и чирпаанлията Осман Ефенди издигнали върху някои от тези топли извори марки стрехи. Границата на изток от тези два санджака, сиреч от Виза и Кърккилисе (Лозенград) е Черно море дори до Ахьоли (Ахтопол), който се брои вече в санджака Силистра.