ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD
Из пътеписа на Хаджи Калфа
Мустафа бен Абдуллах
Хаджи Калфа (1609-1657) Прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в
контролното бюро на конните войски. Той е автор на 22 биографични, библиографски, исторически и географски трудове. Основното
му съчинение е Джиханума – „Огледало на света”, което
съдържа описание на азиатските територии на Османската империя. То било
отпечатано през 1732г. от Басмаджи Ибрахим в
Цариград.
Съчинението на Хаджи Калфа, в което са описани Румелийското
и Босненското берлербейство било открито от Хамер в библиотеката на граф Венцеслав Ржевуски
в Австрия, който вероятно ще е идентичен с ръкописът във Виенската държавна
библиотека заведен под № 1278. По-късно били открити ръкописи и в библиотеките
в Цариград - на Рахиб паша, на Кутубхане-и
умуми и на Мавлеви. Според
Хаджи Калфа Румелия е била разделена на 26 санджака,
а Босна на 8, което се отличава от някои османски съчинения, където са 24, съотв. 6. Другите две берлербейства
– Темешвар и Пеща не са
включени в това съчинение. За написването на своето съчинение освен от лични
впечатления Хаджи Калфа е черпил сведения от различни документи намиращи се в
Цариград, като например описът на военните окръзи и войниците в цялата империя
съставен от Айни-Али по заповед на велики везир Мурад
паша при управлението на султан Ахмед І (1603-1607).
Откъса за Ямбол се печата по: „Архив за поселищни
проучвания”, „Румелия и Босна географски описал Мустафа бен
Абдулах Хаджи Калфа” – С. Аргиров, 2, 1938г., стр. 99,
Rumeli und Bosna geographisch beschrieben“ von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa”, aus der Türkischen übersetz von Joseph von Hammer,
Vien, 1812.
[Главна]
[Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници
и речници] [Ново]
Санджак София
…
Янболи (Ямбол) е в една равнина, градец и кадълък. От тук до Цариград има 7 дни път. Градецът има 2 бани, 5 джамии и много дръвчета. Река Тунджа иде откъм Загора и тече покрай западната част на града. Над нея се издига дървен мъст с каменни стълпове. На реката има много долапи, които изкарват вода за по-високите места. Една част от града се намира от другата страна на моста към Ислемье (Сливен), откъдето тече реката, наричана по името на този град, която над Ямбол се с лева с Тунджа и тъй минава под моста. През 768 (1366/7)г. от Хаджира султан Мурад Победител изпратил Тимурташ паша да обсади града и той го превзел с меч. Днес няма никакви стени. Наоколо се намират Едирне (Одрин), отдалечен на 2 дни път. Прочутите по цял свят ямболски кебета се изработват тук.