ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из „Огледало на света” – „История на Османския двор” от Мехмед Нешри

Мехмед Нешри е османски автор който е живял през ХVв. Сведенията за живота му са малко. Известно е, че е имал почетното название „мевляна”.

Откъса за Ямбол се печата по: „Огледало на света. История на османския двор”, М. Нешри, София, 1984г.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Говорят така. Султан Мурад Хан Гази бил приготвил всичко, та щом пукнала пролет, той известил, че започва газават. Когато се вдигнал, за да премине през Гелиболу, той оставил в Анадола петима надеждни юнака. Първият бил Тимурташ паша, които заповядвал на вилаетите Ушаклъ, Сандъклъ и Кютахия. Вторият бил Фируз бей, комуто бил дал санджака Енгюри. Третият — субашията Тимурташ, който управлявал Сиври Хисар и земите около Сакаря. Четвъртият — Кутлу бей, който бил субашия на Егридир, а петият — Хадже бей, субашия на Ак Шехир…

Повелителят вече бил стигнал до Янболъ. Пашата дошъл още преди той да влезе в града, целунал му ръка и стъпил във височайшите покои. Тогава Повелителят ласкаво заразпитвал Али паша за вести, а той пък му разказал за победите и премеждията си.

(78). Разказ за идването на Сосманоз при султана

Говорят така. Видял Сосманоз, че земята му се изплъзва от ръцете, та събрал първенците на държавата си, за да се посъветва с тях. Всички те виждали едничък начин за спасение в подчинението пред Хункяр. Тогаз той надянал на врата си саванено платно и дошъл в Янболъ. Паднал ничком пред коня на Повелителя и се замолил. Всякак се унизявал и смирявал, на рекъл: "От Силистре по-хубава крепост и град нямам. Давам ги на моя султан, а сам аз му оставам роб за вечни времена. Само нека той да опрости греха ми и да не ми се сърди!" Повелителят опростил греха му, облякъл му почетна одежда и благоволил, та му възвърнал земята. След туй заръчал на Али паша:

***

Говорят, че султан Мурад Гази стоял няколко дни в Янболъ, а след туй се вдигнал и дошъл в Тавуслъ, където спрял. Явил се и Негово Превъзходителство пашата. Срещнал се с Повелителя, целунал му ръка и му известил що е завоювал. Повелителят се зарадвал.

***

Разказват, че преди да се представи на заповедите на Аллах, Емир Сюлейман бил изпратил сина си в Истанбул. После, когато султан Мехмед се занимавал с Муса Челеби, истанбулският владетел от страх пред него вече не могъл да оказва гостоприемство на момчето, защото имал договор и споразумение със султан Мехмед. Поради това се наложило то да тръгне от Истанбул, да стигне в Карън Овасъ и оттам да мине в Ефляк. Ала акънджпите от Карън Овасъ не пуснали момчето да замине за там, а се сбрали около му и казали: „Ние сме твои помощници." Подучили го и го завели в Янболу.