ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из пътеписа на Хаджи Калфа

Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа (1609-1657) Прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в контролното бюро на конните войски. Той е автор на 22 биографични, библиографски, исторически и географски трудове. Основното му съчинение е Джиханума – „Огледало на света”, което съдържа описание на азиатските територии на Османската империя. То било отпечатано през 1732г. от Басмаджи Ибрахим в Цариград.

Съчинението на Хаджи Калфа, в което са описани Румелийското и Босненското берлербейство било открито от Хамер в библиотеката на граф Венцеслав Ржевуски в Австрия, който вероятно ще е идентичен с ръкописът във Виенската държавна библиотека заведен под № 1278. По-късно били открити ръкописи и в библиотеките в Цариград - на Рахиб паша, на Кутубхане-и умуми и на Мавлеви. Според Хаджи Калфа Румелия е била разделена на 26 санджака, а Босна на 8, което се отличава от някои османски съчинения, където са 24, съотв. 6. Другите две берлербейства – Темешвар и Пеща не са включени в това съчинение. За написването на своето съчинение освен от лични впечатления Хаджи Калфа е черпил сведения от различни документи намиращи се в Цариград, като например описът на военните окръзи и войниците в цялата империя съставен от Айни-Али по заповед на велики везир Мурад паша при управлението на султан Ахмед І (1603-1607).

Откъса за Никопол се печата по: „Архив за поселищни проучвания”, „Румелия и Босна географски описал Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа” – С. Аргиров, 2, 1938г., стр. 87-88, Rumeli und Bosna geographisch beschrieben“ von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa”, aus der Türkischen übersetz von Joseph von Hammer, Vien, 1812, 39-40.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Санджак Никопол

Никопол, 2 дни път от Силистра, край Дунавския бряг върху един хълм, голям кадалък и главен град на санджака. От Цариград се пристига за 12-13 дни до тук. Отсреща е Влашко, а в съседство са кадълъците Свищов, Оряхово, Плевен. Реката Осъм тече два дни път далеч от Ловеч и се влива тук в Дунава. Тук има много градини. Градът има няколко джамии, 3 бани и върху един висок хълм каменна крепост, от която една стена се спуска чак до Дунава. Гръцкият началник на крепостта през 777 (1375/6) се подчинил на султан Мурад и се задължил да плаща трибут. Когато обаче през 789 (1387)г. той пак въстанал, крепостта му била отнета. Към този санджак спадат 15 кадълъка. Никополската крепост има 2 врати: едната от към планината с висящ мост; когато той се вдигне, поради дълбочината на рова, всеки достъп става невъзможен. Къщите на града се намират в една камениста долина, а някои има издигнати и край Дунавския бряг. Откъм тази страна на крепостта има втора врата, пътя към която обаче е тъй стръмен и тъй мъчен за изкачване, че пешаци с мъка възлизат по него.