Из пътеписа на Петър Богдан Бакшев

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е българин, родом от Чипровци. Бил е католически епископ, а след повишаването на диоцеза му в архиепископия и архиепископ (1647-1674) на Софийска епархия (1641-1674). Автор е на ред съчинения, свързани с историята на българските земи. Откъса е от пътеписа на Петър Богдан, в който се съдържат описания на множество български селища.

Откъса за Никопол се печата по: „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 139-140.

9 октомври 1640 година. Посетих града Никопол, обграден със стена, но онова, което е със стените, не е нещо голямо, обаче извън стените, сиреч градът, както казват италианците, е голям и обширен. Заграденият със стени град е разположен на един хълм или по-скоро до планината при брега на Дунава. Кастелът или онази (част), която е обградена със стени, не е дълъг, нито широк, но е нещо построено в планината като крепост, със стени наоколо и малки кули, и долу в равнината досяга планината. Крепостта има една друга стена, като друга крепост, но всичко образува нещо общо, всичко е развалини и почти разрушено. Когато Абас паша минал Дунава, заповядал да я белосат, та да се вижда отдалече, сякаш е нова. Пази се нощем и денем и има артилерия. Цялата крепост вътре е обитавана и има вътре една джамия; там няма други народности освен турци. На тази част на Дунава има една голяма скала и там има стража, там се пазят припасите за войниците. Тя се намира във Влашко, но я държат турците около шест мили земя вътре във Влашко, на дълго и на широко всичко принадлежи на турците. Там държат добитък, биволи, овце и др. Не отстъпва в нищо на другите области в България по изобилия, дори ги надвишава във всичко, бидейки на брега на Дунава. Над града се вливат две други големи реки в Дунава – откъм България река Осъм, а откъм Влашко река Олт, която идва от Унгария и преминава през цяло Влашко. Тези планини, на които се намира това място, са съставени от някакъв бял камък като варовик и се цепи, сякаш е дърво, дори по-меко. Изобилства с риба, вино, сол, понеже е голямо пристанище на Влашко, откъдето идва сол, много плодове, особено праскови; има евтино месо. На много места по тези планини извират извори, по площадите и улиците има чешми. Градът е разположен в долината близо до Дунава. Къщите не са особено хубави, а са според местния обичай от греди, от дърво и после изписани с обагрени стаи, а други (къщи) са покрити със слама и други треви. Тук има католишка църква, посветена в чест на св. Стефан Първомъченик, дълга 12 стъпки, широка 7, издълбана в планината в естествена скала, без врата, ниска, без прозорец, има един олтар. През миналата година е била в ръцете на турците и са я осквернили и е била превърната в обор за добитък. Сега, от две или три години, един господин търговец от Дубровник, Павел Радишевич, я откупил от онзи турчин за 160 скуди броени пари и изразходвал (както се кълнеше) още толкова, за да приспособи мястото наоколо и да го загради, както го видяхме, и да изгради наблизо къща, дори не беше довършена, но той би искал да му се възвърне изразходваното поне отчасти и да направи завещание, за да остави къщата и всичко, което ще направи занапред, на църквата, та когато дойде или епископът или някой друг, да може да живее, защото по павликянските села не може да се живее мирно, както би живял в града. Аз не мога да кажа друго, само видях, че този християнин е направил много, при това бидейки беден и семейството му е в Дубровник, дори е длъжник на други. Има една чаша и одежда, месалът е разкъсан. Получил е от Св. Конгрегация 30 скуда за тази цел от отец брат Филип. Католици в този град няма, дори няма никой със семейство освен този дубровчанин с двама слуги, въпреки че всяка неделя има пазар и идват наши чипровчани и павликяни и идва свещеникът от павликянските села, тъй като са на близо около 10мили и по-малко. Къщи на схизматици има около 4000, които ще сторят около 12 000 души по народност българи, имат дванадесет църкви, но се свещенодейства в малко (от тях), намират се в Търновската епархия. Някои жители са богати, защото имат много лозя и други стоки. Къщите на турците са повече от 3000, които ще сторят 7-8000 души и вероятно ще са повече от схизматиците, но не може да се положи старание, за да се узнае всичко подробно. Имат седем големи джамии от бял камък. Къщите на евреи 40, които ще сторят около 200 души, и си имат своя синагога. Особено нещо е, че турците отпускат на евреите да имат свои синагоги на всички места, гдето се намират, дори срещу пари, а нам по никакъв начин не дават право да построим църква на ново място, даже да даде човек цяло съкровище, това не е възможно, дори държат против прекия си закон. Този град в по-голямата си част бе опожарен през тази година и сега се построява. В него обитават мнозина власи, понеже са на границата.