ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из мемоарите на Валериан дьо Ваврен

Валериан дьо Ваврен командвал бургундския флот, който се включил в състава на християнските кораби, които трябвало да подпомогнат похода на Владислав Варненчик. Християнският флот не успял да постигне поставените задачи поради малкия брой кораби, които трябвало да охраняват доста широк периметър и турците успели да прехвърлят войските си от Анадола и да разбият кръстоносците при Варна. След разгрома на кръстоносците флота минал през Несебър, а след това навлязъл по Дунава и достигнал до Никопол. След като се завърнал неговият чичо Жан дьо Ваврен записал спомените му.

Издания: The Crusade of Varna 1443-45. Aldershot. 2006, 157-162, Френски пътеписи за Балканите ХV–ХVІІІ в., Чужди пътеписи за Балканите, т.1,С., 1975, стр. 80-84); Wavrin, de W., ed. N. Iorga. – Buletinul Comisiei istorice a Romaniei, 1927, VI, с. 85 – 90., Жан де Ваврин, Старые хроники Англии, перевод с англ. - Климович Е. С., „Восточная литература”, 2014.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

Кардиналът¹ и господин Ваврен решили, че на разсъмване на следващия ден войската ще потегли за Никопол. Така и станало, те потеглили на път, както и било планирано. На галерите бяха необходими пет дни, за да достигнат до определеното място, където турците, които ги очаквали, вече бяха успели да разположат няколко оръдия и бомбарди на пясъчната местност край града. Хората от галерите очакваха това, затова по-рано бяха разположили своята артилерия на носа на галерите. Невъзможно е да се опише, колко ужасно беше да се слуша, как стреляли оръдията от двете страни, тъй като галерите преминавали покрай тях, там нямаше нито един турчин, който да не стреля. Но, по Божи промисъл, галерите успяха да преминат, и нито една от тях не беше сериозно засегната. Три получиха незначителни [повреди], което беше недостатъчно, за да уязвят кораба. Обстрелвани от вражеските сили и сред сигнали на рогове и тръби, галерите продължиха в посока срещуположна на град Никопол, при който някога били разбити унгарците.

Те спуснаха котва срещу голяма кръгла кула, обкръжена със стени, построена съобразно стръмния бряг край реката. Кулата беше разположена на брега на реката на крайбрежието на Влахия². Град Никопол беше продълговат и тесен, разположен на хълм с крепост на върха. От две страни градът беше ограден от две стени, които се спускат надолу от крепостта към реката. Стените бяха добре укрепени с големи кръгли кули. Покрай реката от едната стена до другата се простира голям дървен честокол. Там имаше шест галери, или по-скоро галиоти, които турците бяха потопили във водата покрай честокола, така че от водата стърчаха само кърмите. През нощта, когато галерите пристигнаха край Никопол, господаря на Влахия³ съобщи на кардинала и на господин Ваврен, че унгарските господа, които са голям брой, скоро ще пристигнат и че сега се намират на разстояние не повече от два дни път.

Господин Ваврен беше много радостен, че те бяха успели за стигнат до унгарските войски, отчитайки, че от деня на Богородица през септември⁴ бяха изминали вече четири дни. На следващия ден, след обяда, пристигна сър Петре Васт, който положи не малко усилия, за да се присъедини към унгарците и пристигна при град Никопол в пълно въоръжение. Първата му работа беше да отиде при своя капитан, господин Ваврен. Той бил силно разочарован, като го видя в такова здравословно състояние, казвайки, чу в такъв случай подготвяното няма да е уместно, тъй като унгарските господа имали намерение да го приветстват, като устроят тържество в негова чест.

******

След като сър Петре Васт поговорил с господин Ваврен, той отишъл и при господаря на Влахия, стараейки се да покаже, колко е разстроен от това, че Ваврен не е здрав. Той му съобщил, колко силно е разстроен от случилото с господин Ваврен, и как тази новина озадачила и разстроила унгарците, когато те чули, какво казал господаря за болестта на Ваврен. След това той казал: «Виждате ли ето тази голяма кула, срещу Никопол, която е заета от турците? Всяка година сарацините я използват - а тя е построена в моята страна – за да ми причиняват постоянно вреди. Моля Ви, ако обичате, помогнете ни да я превземем и разрушим». На което господин Ваврен му отговорил: «Както можете да видите, няма нито един член в тялото ми, който да ме слуша. Отидете при монсеньор кардинала. Ще изпратя да ви съпроводят сър Петре Васт и сър Реньо де Конфиде. Те двамата са съобразителни и опитни воини. С тях и кардинала вие ще можете да решите, как да атакувате и превземете кулата. Телом аз не мога да ви помогна, но ще ви дам като помощ всичко, което имам и даже повече. Господарят на Влахия отишъл при кардинала съпроводен от двамата доблестни рицари, сър Петре Васт и сър Реньо де Конфиде, които господин Ваврен изпратил от свое име. Тогава помежду си те решили, че кулата трябва да се обсади от две страни – власите откъм сушата, а галерите откъм реката. Те решили да се приближат към кулата толкова близко, колкото биха могли.

Турците в Никопол били изплашени, като видели, че християнската войска има намерение да обсади кулата. През следващата нощ те намерили неголям галиот, снабден с необходимото количество весла и натоварили на него провизии и артилерия. През тази нощ мъглата била много гъста и на разсъмване галиота потеглил от Никопол. Галиотът така леко се плъзгал по водата, че изглеждало, че летял над нея, когато преплавал покрай галерите. А те, които могли да я видят, вдигнали котви и веднага се впуснали в преследване. Но, галиота подходил през задния вход в кулата, в тази част, която била във водата, а хората в кулата започнали да защитават кораба със стрели и камъни, заставяйки преследващите галери да се върнат назад. На хората от едната от галерите била дадена заповед да останат и да следят кулата, така че когато галиота тръгне да се завръща, да може да бъде настигнат. За кулата решиха да я обсадят плътно, направо около стръмния склон на насипа, който обграждал кулата. Господарят на Влахия заповядал донесат своите бомбарди и решително започнал да обстрелва кулата. Но, бомбардите не нанасяли на кулата значителни вреди, само повредили и после разрушили покрива. Докато бомбардите водели огън, наставникът на сина на господаря на Влахия, човек, поне на осемдесет години, дошъл при господин Ваврен и му казал: «Изминаха около петдесет години или около това от времето, когато кралят на Унгария⁵ и херцога на Бургундия⁶ обсаждали град Никопол, който вие сега можете да видите пред себе си. Мястото, където се проведе сражението се намира на три льо⁸ оттук. Ако можете да повдигнете глава и малко са се приближите до прозореца, аз мога да ви покажа самото място и да разкажа, как е протекло сражението». Тогава господин Ваврен, облечен в нощно облекло, помолил за помощта му да се приближи до прозореца и когато го донесли, наставникът разказал: «Вие виждате мястото, където се беше разположил краля на Унгария със своята войска. Пак там бил и конетабъла на Франция⁹ и херцог Жан също бил там». Херцогът имал намерение да атакува голямата кръгла кула, която, както съобщи наставника, имал намерение да подкопае, като предварително подготвил всичко. В денят, когато дошли новините за битката, всичко било вече готово, за да започнат с огъня. Той също разказал, че по това време той бил поданик на господин Куси¹⁰, който винаги се стараел за поддържа връзка с власи от знатен произход, тъй като те били добре осведомени за стратегически важните места в Турция. Наставникът уважително се изказвал за господин Куси, съобщавайки, че в деня преди битката, на него му се наложило да се срази с почти шест хиляди турци, които дошли с намерение неочаквано да нападнат фуражорите от войската на християните. Накратко той разказал на Ваврен всичко за битката¹¹ и за това, как турците го пленили и то продали в робство на генуезците, по време на заточението при които той научил езика, на който говорел. Господин Ваврен бил радостен да чуе и види всичко, което му разказал и показал наставника на сина на господаря Влахия. Междувременно, докато влаха говорил с нето, той чул, че хората от галерите викали: «Вижте! Унгарците идат!» Чувайки това, влахът тутакси оставил господин Ваврен, за да се присъедини к своя владетел, който лично тръгнал да посрещне унгарските господа.

Когато унгарците пристигнали и разположили лагер на брега на реката, воеводата на Унгария, Янош Хуняди, побързал и както бил облечен във всички свои доспехи по унгарски образец, седнал в неголяма лодка, за да отиде да види господин Ваврен. С него тръгнал и сър Петре Васт. Но тъй като неговите доспехи били твърде широки в раменете, той така и не могъл да се промуши през малкия вход в каютата на господин Ваврен.

******

Веднага след това воеводата си тръгнал и де отправил обратно в своя лагер, където той и господаря на Влахия решили да предприемат всички възможни усилия, за да атакуват и завземат кулата така, както вече са го правели по-рано.

Те събрали в изобилие вързопи с клонки и ги натрупали заедно с други парчета дърво направо в насипа, толкова високо, колкото им се струвало необходимо. Турците не могли да им попречат, тъй като християнските кулеврини¹² и лъкове не им давали да заемат своите позиции на барбаканите, така че не могли да им попречат да подпалят натрупаните около кулата снопове. Но тъй като кулата била кръгла, когато огъня се разгорял от всички страни, той едва обхванал кулата и не се разгорял на височина, като по този начин не причинил никаква вреда на тези, които се намирали вътре. Тогава станало ясно, че така няма да превземат кулата. Като видели това, власите и унгарците взели общо решение да взривят насипа, който обкръжавал кулата, за да ги унищожат. Те планирали, че хората в кулата, като видят, че насипите са унищожени, ще се предадат сами. Но те останали все така надменни и самоуверени и не искали да се предават. И с всеки ден на възвишенията край Никопол се събирали все повече турски войски.

Християнските владетели разбрали, че ще им трябва не малко време, за да превземат кулата. Те вече загубили за това петнадесет дни, а деня на св. Михаил¹³ бил крайния срок, когато те можело да преминат през реката, ако имали намерение да влязат в битка с турците през тази година. Тогава те взели съвместно решение да отстъпят и да се насочат нагоре по течението, докато не достигнат до река, която тече в Трансилвания и се влива в Дунав¹⁴.

БЕЛЕЖКИ:

1. Кардинал Франческо Кондулмер (р. ок. 1390г. във Венеция - починал 30.10.1453г.), титулярен латински патриарх на Цариград (31.10.1438 – 30.10.1453), по време на втория поход на Владислав Ягелон през 1444г. е бил епископ на Верона. Племенник на папа Евгени ІV (1431-1447). Заемал е ред други важни църковни постове, вкл. кардинал-камерлинг и декан на колегията на кардиналите. По време на кампанията е командвал папския флот и е бил главнокомандващ на съюзния християнски флот. Бургундският флот се е командвал от Валериан дьо Ваврен, а венецианския от Петро Лоредан.

2. Холъвник, дн. Турну Мъгуреле

3. Влашкият воевода Влад ІІ Дракул (1436-1442 и 1443-1447). По време на втория поход на Владислав Варненчик влашкият контингент се командвал от синът му Мирча. Скоро след описваните събития отношенията му с Хуняди се влошили и той го задържал, като по-късно Янош на свой ред успял да подтикне власите на бунт през 1447г., при който Влад и Мирча били убити.

4. Вероятно, се има предвид празника Рождество Богородично

5. Сигизмунд (1387-1437) – през 1396г. е бил унгарски крал, а по-късно и император.

6. Жан Смели (1371-1419) – през 1396г. е бил граф на Невер, по-късно наследил баща си като дук на Бургундия.

7. Битката при Никопол през 1396г., в която турците начело със султан Баязид разбили съюзната християнска армия командвана от крал Сигизмунд.

8. Льо или левга – мярка за дължина, равняваща се на времето, което човек може да измине пеш за 1 час. В различните времеви периоди и региони левгите са обозначавали различна дължина – старата парижка левга използвана до 1674г. била 3.248км, а новата – 3.898. От регионалните в случай има значение бургундската (21 ½ градуса), която е с дължина 5.168км. Левгите биват също сухопътни (1/25 градуса) = 4.4448 км и морски (1/20 градуса) = 5.556км. В случая не е посочено коя точно левга се има предвид, тъй че разстоянието е между 12 и 15км. Като ориентир за посочената тук мерна единица може да служи бележката дадена във връзка с пътуването до Силистра, в която е отбелязано, че разстоянието е било 300мили, което отговаряло на 100 френски левги. В такъв случай разстоянието ще е било около 13км.

9. Маршал Жан дьо Менгр Бусико

10. Граф Ангеран VІІ дьо Куси участвал в битката при Никопол през 1396г., заедно със зет си Анри дьо Бар и неговия брат Филип дьо Бар. Ангреан дьо Куси бил пленен от турците и починал в Бурса.

11. Ваврен изглежда тактично пропуска по-нататъшния разказ, за да не спомене за вината на бургундците за катастрофалното поражение на християнската войска.

12. Кулеврината е един от най-старите видове огнестрелно оръжие. Имало както ръчни, така и леки полеви оръдия.

13. 30 септември

14. Река Жиу.