Из „Огледало на света” – „История на Османския двор” от Мехмед Нешри

Мехмед Нешри е османски автор който е живял през ХVв. Сведенията за живота му са малко. Известно е, че е имал почетното название „мевляна”.

Откъса за Никопол се печата по: „Огледало на света. История на османския двор”, М. Нешри, София, 1984г.

 

 

Вървейки така, стигнал до Нигболъ. Тук бил се затворил избягалият Сосманоз. Той нямал по-хубав град и по-яка крепост от тази. Тя била край Туна, та реката се плискала в стените й.

 

***

 

Говорят, че през оная нощ Баязид хан се предрешил и дошъл до обсадения от неверниците Нигболъ. От едно високо място извикал управителя на крепостта. Вътре имало един султанов роб на име Доган. Той го познал по гласа, та дошъл и си поприказвали.

 

***

После Баязид Хан тръгнал и завладял Нигболъ и Силистре. Оттам се отправил кьм Мора. Сам се настанил в Кара Ферийе, а на четири страни разпратил акънджии. Те рушели, палели и награбили богата плячка. Сетне [Баязид] построил в Кара Ферийе имарет. И в Едирне като отишъл, също направил имарет.

 

***

После Вулкоглу се примолил на султана за Семендире, като казал: "Моля се на моя султан да ми подари милостиво Семендире! То е точно като за мен!" Баязид Хан склонил. Дал му Гюверджинлик, ама Нигболъ и другия [град] не му дал.

 

***

Повелителят не усетил лукавството на неверника и, хванал вяра на думите му и изпратил там санджакбея на Нигболъ — Чакърджибаши Хамза бей.