ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из мемоарите на маршал Жан дьо Менгр Бусико

Маршал Бусико е взел лично участие в обсадата на Оряхово през 1396г., като е оставил едно макар и съвсем кратко сведение за самия град.

Откъса за Оряхово се публикува по: Френски пътеписи за Балканите, т. 1; В. Гюзелев, Сборник „Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа”, С., 1999.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

След като градът Боден бе завладян, както се каза, кралят на Унгария тръгна оттам с цялата си войска и отиде пред друг град, наречен Рако. Щом граф Д'Йо и маршал Бусико узнаха, че кралят е решил да иде там, те побързаха да бъдат първи там. С тях отидоха множество благородници - г. Филип дьо Бар, граф Дьо ла Марш, сеньор Дьо Куси, дворцовият маршал Д'Йо и много други, и яздиха цяла нощ, докато стигнаха на сутринта. Но щом неприятелите ги видяха, че приближават, те излязоха навън в голямо множество, за да прекъснат един мост, висящ над голям ров, пазещ никой да не приближи до стените, нито до оградата на споменатия град. Този ров бе толкова дълбок, че в никакъв случай не би могъл да се премине без споменатия мост. Нашите хора дойдоха там, като бързаха да пристигнат преди сарацините да успееха да разрушат моста. Разпоредено бе, докато част от тях продължава битката, останалите да идат да разрушат споменатия мост. Но нищо не им се удаде. Доблестният маршал възложи на граф Д'Йо като на пръв началник на тази операция, охраната на споменатия мост, който бе много важно да бъде опазен и бе трудно (да се изпълни това) поради многобройните сарацини, които непрестанно прииждаха. И той го изпълни. Той и хората му го отбраняваха така храбро, че сарацините не успяха да го приближат и маршалът много пъти се отличи в битката … Когато всички преминаха, те останаха да пазят моста да не го разрушат неприятелите. И вярвайте твърдо, вие, които слушате, че никой не би могъл да ги откъсне от тази служба и да поеме охраната на моста.

На другия ден, когато нашите хора смятаха да атакуват отново тези отвътре, в голямата си част православни християни, разбраха, че въпреки силата на града им те при последна сметка не биха могли да го запазят, и се предадоха на краля на Унгария, за да запазят живота и имота си.