ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из Голямата френска хроника от манастира „Сент Дени”

В Карловото продължение на Голямата френска хроника съставена в кралския манастир „Сент Дени” в Париж има описание на превземането на Оряхово с кратко описание на градът. Според разказа, след превземането си Оряхово бил разграбен и опожарен.

Откъса се публикува по: Chronique de Charles, VI-LIV,XVII, 483.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

През първите дни на септември, няколко рицари, изпълнени с увереност относно своите собствени сили и с презрение към враговете се събрали на съвет и заявили, че чувствали срам да бездействат. Взимайки с тях петстотин отбрани люде, те решили, независимо от своите спътници, да отидат да завземат крепостта Рахово, която била разположена наблизо. Това била едно значително пространство, окръжено с двойна ограда от стени с кули, разположени на разстояние една от друга и обилно снабдено с продоволствие. Тя била заета от ловки и твърди люде, които, пренебрегвайки малкия брой на нашите рицари, отхвърлили презрително предложението, което им било направено и се приготвили да окажат силна съпротива. Всеки път, когато ги щурмували, те отблъсквали решително с усилията на техните стрелци с лъкове и арбалети. Те дори често правели множество катастрофални за нашата армия излази, които били непредвидени и при които те почти винаги имали преимущество. Така обсадата се проточила и рицарите щели да бъдат принудени да се откажат от нея, ако не получели подкрепления от спътниците си. През това време докато те упорито вършели своето начинание, кралят на Унгария се спуснал по Дунав с корабите и докарал при тях още от войската. Нападащите, чийто брой така бил увеличен, вече могли да извършват против това място по-сили атаки. Те притиснали [обсадените] от по-близо, и разгърнали против гарнизона всичките ресурси на своята артилерия, така че обсадените се видели обкръжени от всички страни от опасности и беди, като имали винаги пред очите си ужасния образ на смъртта и не намирали нито за момент отдих за да възстановях своите изчерпани сили. Накрая те се отчаяли относно продължаването на своята отбрана и като направили съвет помежду си предложили да предадат мястото, при условие, че им позволят да излязат без да им сторят никакво зло и при условие, че те биха могли да живеят в сигурност, под защитата на християните. Тези предложения били отклонени, тъй като вече някои от войниците били заели върховете на насипите и изтласквали врага от там.

Завземайки това място, те отворили вратите за тези, които искали да влязат. Тогава започнало ужасно клане, без разлика от пол и възраст. Хиляда от най-богатите жители се предали под властта на християните и се съгласили за платят откуп. Накрая, когато всичко било разграбено или изядено от пламъците, нашите рицари се завърнали в лагера.