Из „История на Сърбия и Призренската епископия” на Петър Богдан Бакшев

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е българин, родом от Чипровци. Бил е католически епископ, а след повишаването на диоцеза му в архиепископия и архиепископ (1647-1674) на Софийска епархия (1641-1674). Автор е на ред съчинения, свързани с историята на българските земи. Откъса е от пътеписа на Петър Богдан, в който се съдържат описания на множество български селища.

Откъса се печата по: „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 155-156.

Град Призрен, в античността (наречен) Улпиана и Юстиниана Втора, е разположен в равнината под планините, които се наричат Илирияйски и които разделят Албания от Сърбия. Мястото е много хубаво, изобилства с много неща и особено със зърно, вина и риба. Наблизо тече в западна посока река Бели Дрин, която е плавателна, пълна с много риба, наричана трота, на славянски пъстърва и младица. Споменатият град (Призрен) е на изток (от нея), а патриаршеският град Печ е на запад – реката Дрин минава между тях и тече, пробивайки си път през планините на Адриатика. В самия град Призрен на споменатата река има повече от 300 мелници, къщите са около дванадесет хиляди – католици, схизматици (православни) и турци. Католиците са около 300 къщи. Този град Призрен е близо до своята митрополия Скопие на около един ден път и на около 15 италиански мили от Косово поле, наречено на латински Кампус меруле, и тези християни, които спазват римския ритуал (на католиците), всички живеят близо до Косово поле и са именно 8 диоцеза на Призрен, тъй като не са отдалечени на повече от два дни.

………………………………………

И днес се съхранява (в църквата) в Призрен една митра, останалите неща били отнесени в Албания от покойния Д. Джорджо Бланки, архиепископ на Антивари, който също беше администратор на тази църква след смъртта на Пиетро Катич, епископ на Призрен.