Из пътеписа на Петър Богдан Бакшев

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е българин, родом от Чипровци. Бил е католически епископ, а след повишаването на диоцеза му в архиепископия и архиепископ (1647-1674) на Софийска епархия (1641-1674). Автор е на ред съчинения, свързани с историята на българските земи. Откъса е от пътеписа на Петър Богдан, в който се съдържат описания на множество български селища.

Откъса за Провадия се печата по: „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 131-132.

14 септември 1640 година. Посетих град Провадия, разположен в долина, без стени, освен това, че на върха към планината има крепост или кула, построена на природна скала, и може да се влезе само по една опасна пътека над един подвижен мост, а наоколо има пропаст, както е разпределена тази скала, така също са разположени наоколо кулите, но това нещо е малко. Когато се мине по-долу извън града и горе към юг, откриват се обширни поля, и към Цариград, вдясно, са близо планините; област много хубава и приятна. Тук е имало дървена църква на господа търговците дубровчани и като я построили със стена, турците я разрушили от основа на 29 юли 1639 г. с голяма вреда на казаните търговци. И сега на това място са направили градинка. Като влезе човек и види това място, гдето се извършваха божествени служби и жертви, че е така разнебитено и разрушено, вярвам, че то би развълнувало (дори) един камък да заплаче и зарони сълзи. Църквата е посветена Пресвета Богородица. Сега извършват богослужба по къщите с преголям страх. Има 50 души за причастие, с 19 деца, по народност дубровчани; някои от онези българи обаче, които са служили при дубровнишките търговци, са станали християни, сиреч католици. Имат четири одежди и четири чаши и другите необходими за богослужението неща. Помазах четири дечица, другите са помазани през миналите години, когато бе епископ брат Илия. Има католици, които ходят на различни места по Черно море и чак до Татария със стоки и идват според нуждата си, за да получат своите тайнства в този град. Има в Силистра, в Браила, в Хелие, в Баба, във Варна, где двама или трима разпръснати по цялата област и нямат нито свещеници, нито църкви по-близо от тази в Провадия. Дон Филип понякога отиваше по тези места, но тези търговци от Провадия не желаят, защото се разделя колонията или общността, която имат помежду си, защото в тази страна всички дубровчани живеят обединени. Когато правят някакъв подарък на пашата и на големите господари, всички дават колкото им се пада, и в другите разноски, които се правят, постъпват като братство и затова не искат да отиват другаде освен в този град. Къщи на схизматици има 50, което прави 300 души, по народност българи, те също са имали църква на това място, но е била разрушена от турците, в същата година, когато и тази на нашите. Къщи на турци има 2000, което прави 10 000 души; имат шест големи джамии, всички от бял камък, покрити с олово. Областта, както казах по-горе, е с долини и хълмове, а към Дунава има поля, плодородни, с житни храни и вино и други плодове. Много и всякакъв добитък. Обилие на риба, тъй като наблизо има две преголеми езера, които идват от планината и образуват една голяма река, която се нарича Девина. На тази река има 25 воденици, всяка воденица струва пет или шест хиляди скуди, защото дават големи доходи. Варна е близо на около 20мили и е голямо пристанище на Черно море за тези земи. Често по Черно море идват казаците.