Из пътеписа на Петър Богдан Бакшев

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е българин, родом от Чипровци. Бил е католически епископ, а след повишаването на диоцеза му в архиепископия и архиепископ (1647-1674) на Софийска епархия (1641-1674). Автор е на ред съчинения, свързани с историята на българските земи. Откъса е от пътеписа на Петър Богдан, в който се съдържат описания на множество български селища.

Откъса за Русе се печата по: „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 129-130.

На 8 септември 1640 година посетих град Русчук, разположен на брега на Дунава, без стени освен кулата, която е останала цяла със стени и е снабдена с не много голяма артилерия; наоколо има пет кули и една по средата, голяма и по-висока от другите, тя се пази от стража ден и нощ, защото е на границата с Влашко. Градът е разположен сред хълмове, а наоколо има и равнини, област премного плодородна, с жита, обилна с вино, всякакъв добитък. Дунавът я обогатява с всичко. Има много плодове освен южни, множество риба, защото се лови от Дунава. Тук няма църква на католици, но се извършва богослужение в къщите, с преголям страх от турците. Католици за причастие има 20, с две деца, от които помазах 9 лица, тъй като тук не е минавал епископ от много време. По народност са дубровчани, но мнозина от българите, които са служили при дубровчани търговци, са станали католици. Има една одежда и чаша (в църквата); понякога идва господин дон Филип, за да им извърши богослужение. Къщи на схизматици има повече от 200, което прави 1000 души. Имат две църкви, направени от дърво. Къщи на турци има 3000, което прави около 15 000 души. Има около 10 джамии, направени от бял камък. Има мощни господа, (но) техните къщи относно градивото не са много ценни, както и по цяла Турция, защото турците не обичат да строят големи къщи. Къщи (на люде) от арменска народност има 200, с повече от 1000 души. Те нямат църкви, имат някакви къщи, направени под земята, и всички са търговци. Срещу острова на Дунава има друга крепост, назована Гюргево, добре укрепена като предишната; на сушата оттатък Дунава, около крепостта има едно голямо селище с 3000 къщи – хиляда къщи на турци и 2000 на власи. Турците оттатък Дунава нямат нищо освен това Гюргево. Тази крепост заедно със селището някога е била подарена на султана от един влашки княз. Има и други острови по Дунава и взимат налог според стоките, но на църковниците, било католици, било схизматици, взимат десет пъти повече от онова, което биха взели на миряни. Скрихме църковните неща тук и там, под седлата и гънките на конете, та да не се виждат, защото не стигат 10 скуди, за да се мине веднъж (Дунава), а това става по всички пристанища на Дунава. С турците по-лесно се минава, отколкото с евреите, а повечето митничари по дунавските пристанища са евреи. Между тези две селища или крепости по време на война се построява мост на Дунава и дори сега стоят корабите, назовани от тях “тумбази”, върху които се построяват мостът, те се виждат под крепостта на открито място, до брега на Дунава.