ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из мемоарите на Валериан дьо Ваврен

Валериан дьо Ваврен командвал бургундския флот, който се включил в състава на християнските кораби, които трябвало да подпомогнат похода на Владислав Варненчик. Християнският флот не успял да постигне поставените задачи поради малкия брой кораби, които трябвало да охраняват доста широк периметър и турците успели да прехвърлят войските си от Анадола и да разбият кръстоносците при Варна. След разгрома на кръстоносците флота минал през Несебър, а след това навлязъл по Дунава и достигнал до Никопол. След като се завърнал неговият чичо Жан дьо Ваврен записал спомените му.

Издания: The Crusade of Varna 1443-45. Aldershot. 2006, 157-162, Френски пътеписи за Балканите ХV–ХVІІІ в., Чужди пътеписи за Балканите, т.1,С., 1975, стр. 80-84); Wavrin, de W., ed. N. Iorga. – Buletinul Comisiei istorice a Romaniei, 1927, VI, , Жан де Ваврин, Старые хроники Англии, перевод с англ. - Климович Е. С., „Восточная литература”, 2014.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

А сега аз ще оставя разказа за сина на господаря на Влахия и премина към нас християните, по-точно към кардинала и господин Ваврен, и ще разкажа за това, как те се отправили да атакуват крепостта Русе (Roussico), която е на брега на реката в България.

Как турците подпалили селото и крепостта Русе, виждайки приближаващите галери

Когато християните завзели крепостта Джурджу (дн. Гюргево) и я предали на господаря на Влахия, който бил нейния пълноправен владетел, той бил крайно зарадван от този обрат на събитията. По време на беседата с кардинала и господин Ваврен княз Влад Дракул им разказал, че по-натам нагоре по реката по пътя за в Никопол турците са завзели крепостта Русе, която се намирала на територията на България и била подобна на крепостта Тутракан. Тъй като по тези места реката била тясна, турците често пресичали реката на това място, ако имали намерение да разграбят Влахия и така често те нанасяли на Влахия големи вреди. И че още било важно това, че скоро те пак така и ще постъпят, ако им се позволи, защото ще поискат да отмъстят за гибелта на своите хора. След това Дракул вежливо попитал, дали е биха искали да се отправим и да обсадим крепостта, защото така ще е по-лесно да я завземем. Князът също така добавил, че той има и някакви новини за това, че скоро ще пристигнат унгарците с голяма войска и, че те вече са потеглили към град Никопол. Кардиналът предал тези новини на все още силно болния господин Ваврен. Той отговорил, че от него самия още малко ще го бъде, но той поверява всичко на разпореждане на кардинала, господаря на власите и сър Реньо де Конфиде, който действал от негово име. Но, въпреки неговото състояние, той казал, че ако крепостта не била по-здрава от крепостта Тутракан, той настоятелно би ги посъветвал да я атакуват. При това той убедително помолил кардинала да не забрави за деня, в който те се уговорили с унгарците, да се срещнат при Никопол, денят на Богородица през септември (вероятно Рождество Богородично), добавяйки, че трябва да удържат на обещанието, което той самия е дал, скрепявайки го със своя печат. От крепостта Джурджу до крепостта Русе би трябвало да са не повече от шест мили и докато духа попътен вятър, те ще стигнат до там за не повече от два часа. Без платна, само с гребла, те ще могат да се доберат до това място само за половин ден.

Тогава кардиналът заповядал да вдигнат платната и те тръгнали с платна, гребейки в страни от крепостта Русе, като пристигнали по този начин до нея за по-малко от два часа. Турците били в ужас от християните, виждайки приближаващите се галери, тъй като по-рано били чули за това, как паднали крепостите Тутракан и Джурджу и как всички сарацини там били убити. На практика те били така наплашени, че само като видели приближаващите галери, те избягали, като успели да подпалят крепостта и селото. Галерите пуснали котва редом с горящата крепост и село, като останали там в продължение на деня и нощта.

Новината за това, че християните успели да разгромят езичниците, вече се разпространила из цялата страна. Тези християни, които живеели на територията на България и плащали данък на турците, въстанали и, като се посъветвали един с друг, решили, че не искат повече да остават поданици на турците. Като решили така, те натоварили жените и децата на коли и талиги, взеха със себе си имуществото и добитъка си и отишли с молба при господаря на Влахия и хората на галерите, тъй като виждали, че силите на пристигналите са достатъчни, за да противостоя на всяко възможно нападение на турците, останали след тях в България. Пристигайки, християните от България веднага съобщили за своето пристигане господаря на Влахия и кардинала, умолявайки да ги приемат заради Христа. Но, турците вече знаели, че българите са се разбунтували, и потеглили около осемстотин или хиляда души след тях. Те преследвали българите по протежение на едно местно льо до околностите на Русе, където ги обсадили на хълма.

Узнавайки за случващото се, господарят на Влахия изпратил своите коне през реката, преминавайки заедно с четири хиляди души, той веднага се отправил на помощ на обсадените. Турците не очаквали това; научавайки за приближаващите се влашки отряди, те се разбягали поединично. Подчинявайки се на господаря Влахия, българите покорно го помолили да им помогне да пресекат Дунава и за им отдели земя в неговата страна, където те биха могли да живеят. Княз Дракула имал обширна и голяма страна, но слабо населена в някои райони и той с радост ги приел, като благосклонно ги прел за свои поданици. Князът ги съпроводил до крепостта Русе, там помолил кардинала и господин Ваврен да помогнат за прехвърлянето на християните от България през Дунава, докато те всички не бъдат в неговата страна и няма да са повече под властта на турците. Три дни и три нощи българите преминавали през реката, тъй като били не по-малко от дванайсет хиляди души – мъже, жени и деца, със своето имущество и добитък.

Всеки, който ги види би казал, че те изглеждали като цигани. Когато те всички пресекли реката, господарят на Влахия бил във възторг да получи толкова поданици наведнъж, отбелязвайки, колко храбри били хората от България. Той сърдечно благодарил на кардинала и господин Ваврен за тази помощ, която те му оказали, казвайки, че дори флота на Светия отец и на херцога на Бургундия да не беше постигнал нищо този път, но помагайки да бъдат спасени единадесет или дванадесет хиляди християнски души и да се освободят техните тела от пленничество в ръцете на сарацините, е било голямо постижение според него.