Из „История на София” от Петър Богдан Бакшев

Петър Богдан Бакшев (1601-1674) е българин, родом от Чипровци. Бил е католически епископ, а след повишаването на диоцеза му в архиепископия и архиепископ (1647-1674) на Софийска епархия (1641-1674). Автор е на ред съчинения, свързани с историята на българските земи. Откъса е от пътеписа на Петър Богдан, в който се съдържат описания на множество български селища.

Откъса от „История на София” се печата по: „Петър Богдан Бакшев - български политик и историк от XVII век” - Божидар Димитров, С., 2001г., стр. 149-150.

Триадица е място, където в древността е бил разположен един манастир извън София, на юг към полите на планината, наричана от турците Токмаклия, сега (този манастир) е разрушен. Казват, че той се е наричал от гърците Триада, вярвам, че този манастир е бил посветен на св. Троица. Също казват, че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор.

Че модерният град София е същият, който в древността се наричал Сардика, потвърждава същото географско място, (на което са разположени), и се вижда от (трима) автори, които писаха и показаха още преди турците да завладеят България, че съвременна София е твърде древният град Сардика. Антоний Бонфиний в “Унгарската история”, книга IV, декада 3, - 40, година 1443, според мен фолио 447, където се говори за Владислав, пише: “Тръгнал направо към София” (и) следва: “която е разположена в първата част на България” и малко по-долу: “град, наречен от храма, който Юстиниан издигнал с много средства и даки, които я населявали, по-късно погубена от нахлуването на българите и от непрекъснатите нападения на (племената) отвъд Дунав, само си запазила името на храма...

Този храм чак до наши дни е на същото място, направен е във формата на кръст, както църквата на св. Петър в Рим, и служи за джамия на турците. Построен е този храм на св. София върху едно издигнато място, когато се преминава планината Хемус, веднага се вижда споменатата църква, въпреки че до нея има 20 мили открито поле. Поради нейната красота българите-варвари, въпреки че не са били християни тогава, (когато са превзели града), не я разрушили, въпреки че са разрушили стените на града, така че днес не се вижда нищо друго освен останките в някои места. Същото разказва Павел Дякон в книга 24, че Сардика е била покорена от българите: “През тази същата година (казва) през празника Пасха Крум, царят на българите, с войска, насочена срещу Сардика, я превзел с измама.”