ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD
Из мемоарите
на Валериан дьо Ваврен
Валериан дьо Ваврен командвал бургундския флот, който се
включил в състава на християнските кораби, които трябвало да подпомогнат похода
на Владислав Варненчик. Християнският флот не успял да постигне поставените
задачи поради малкия брой кораби, които трябвало да охраняват доста широк
периметър и турците успели да прехвърлят войските си от Анадола и да разбият
кръстоносците при Варна. След разгрома на кръстоносците флота минал през Несебър,
а след това навлязъл по Дунава и достигнал до Никопол. След като се завърнал
неговият чичо Жан дьо Ваврен записал спомените му.
Издания: The Crusade of Varna 1443-45. Aldershot. 2006,
157-162, Френски пътеписи за Балканите ХV–ХVІІІ в., Чужди пътеписи за
Балканите, т.1,С., 1975; Wavrin, de W., ed. N. Iorga. – Buletinul Comisiei
istorice a Romaniei, 1927, VI, Жан
де Ваврин, Старые хроники Англии, перевод с англ. - Климович Е. С., „Восточная
литература”, 2014.
[Главна]
[Фотогалерии]
[Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници
и речници] [Ново]
Още щом пристигнал, синът на господаря на Влахия1 изпратил хора при своя баща, за да изпрати коне и, около края на юли 1445 година той и сър Петре Васт съпроводили генерала-капитана при владетеля на Влахия. Те обсъдили своите планове с унгарците. Господарят на Влахия обещал на генерал-капитана да му даде достатъчно пшеница и коли за неговите хора, тъй като в тяхната страна имало мир и по време на събирането на реколтата, турците не нападали. Те също така решили, че когато пристигнат всички галери, той със своята войска ще тръгне по суша, а останалата войска с галерите по вода, за да атакуват град Триест2, който по-рано власите вече били превземали и рушили.
За това, как унгарците и сър Петре Васт се отправили
за Унгария, а господин Ваврен с всички свои галери се върнал в Черно море.
Градът [Силистра – б.пр.] нямал нито една неповредена стена, но самия град активно се възстановявал и бил заселен. Този град бил пресечна точка и способствал за това, та враговете често да нанасят на Влахия вреди.
* * *
През това време от Унгария дошло съобщение, че воеводата събира толкова въоръжени хора, колкото може да намери, но той няма да се появи пред Никопол до деня на Дева Мария през септември3. Затова нашите господа заедно със сина на господаря Влахия решиха да се отправят и да атакуват всички градове и крепости, които били разположени между тях и Никопол; а именно Силистра, Тур Туркан4, Джорди5 и Росико6.
Господарят на Влахия поведе своята войска покрай реката, редом с галерите, за да предоставя цялата необходима помощ и провизии. Те определили дата за нападение срещу Силистра, която е в България, на гръцката страна на реката. Но турците имали шпиони в България и те, както после ще разберете, вече знаели за техните планове.
Галерите на кардинала7 и господин Ваврен били добре снабдени и оборудвани. Тъй като унгарците отложили настъплението до деня на Дева Мария през септември, то те не тръгнали на път до средата на август, пътя пък до Силистра нагоре срещу течението на реки бил дълъг и до там имаше триста мили, което е равно примерно на цели сто френски льо.
Докато пътували, господаря на Влахия често приближавал със своята войска, за да поговори с нашите християнски сеньори. И накрая, един ден, той им каза да пуснат котвата, тъй като вече приближавали към Силистра. Ако потеглели от това място утре, то щели да бъдат край града след два часа. Те спуснали котви и се събрали на съвет, за да обсъдят, дали да атакуват града на следващия ден. На съвета се събрали всички военачалници и шкипери, а също всички военачалници на влашките войски, които разпределяли като водачи на останалите. Още щом внимателно обсъдили всички детайли, те решили, по убедителната молба на кардинала, че господин Ваврен трябва да носи знамето със символите на Църквата; кардинала също разпределил всички свои хора, а сър Реньо де Конфид щял да носи знамето на херцога на Бургундия. Господин Ваврен потеглил на път един час преди заминаването на кардинала, тъй като щял да поведе главния отряд и да се срещне с влашката войска, тъй като те вече го познавали. Тъй трябвало да съобщи на власите за това, че атаката на града е насрочена за шест часа на другата сутрин.
Придвижването на войската станало, както и било планирано. Господин Ваврен пристигнал при град Силистра призори и установил, че влашката войска вече се била разположила край него на лагер, като били разпънали палатките и шатрите край брега на реката. Някои от тях веднага отишли при господин Ваврен, за да го попитат къде е кардинала. Той отговорил, че той скоро ще дойде, показвайки в посока към платната на приближаващите галери. Те решили, че още щом пристигне кардинала, те ще нападнат града.
Нямало никакви признаци, че жителите се готвели да оказват съпротива или да се скрият от страх, нямало нито огън от оръдията, нито от пушките. Като изчакали малко, господин Ваврен и влашката войска видели, че галерите на кардинала свалили платната. Власите били поразени от това и поискали да научат, защо не плуват по-натам. Генерал-капитанът отговорил, че не знае причината и че тези действия не съответстват на това, за което те се били договорили. Тъй с огорчение им отговорил: «Когато назначавате свещеник начело на войската, нищо добро няма да излезе от това». Те решили да изпратят една от лодките от галерата при кардинала, за да научат причината за забавянето. Когато те стигнали до галерата, която се намирала приблизително на разстояние френска лига, те видели, как издигат на мачтата човек с завързани отзад ръце. Тъй като обикновено така наказвали еретиците на борда на галерите, генерал - капитана казал на власите: «Погледнете, кардиналът е зает да наказва своите хора, вместо да ги поведе да атакуват града». Главнокомандващият и влашката войска били така раздразнени, че даже не знаели, какво да кажат за това. Вече било около девет сутринта и слънцето вече препичало. Те по-скоро щели да навредят на себе си, ако се сражават в такава жега, но не това ги безпокоило повече, а това, че до този момент даже лодката, която те изпратили, не се завръщала.
Така те наблюдавали галерите, докато не видели, как те вдигнали платна и започнали да се придвижват напред. През това време, генерал–капитанът вече кълнял защо цялата група стои в лодката, която изпратили до галерата и защо те са се задържали там така дълго. Когато кардиналът все пак пристигнал, неговата галера преминала пред галерата на господин Ваврен и когато кардиналът го погледнал, той се разсмял. Но на това Ваврен му отвърнал със злобен и гневен поглед. Тъй и някои от военачалниците на власите се седнали в лодка и още щом тя се приближила до галерата на кардинала, той извикал: «Монсеньор, не е ли вече време да започнем атаката на града?» На това кардиналът отговорил: «Трябва да ви съобщя другите новини». Щом те се качили на борда на галерата, той им съобщил: « Бог е видял нашите планове и не е пожелал днес ние да загинем. Тази сутрин влашка лодка, от тези, които се наричат барки или еднодръвки [manocques], навлязла в тясната част на реката. Те успели да заловят един турчин, който ловял риба там и да го разпитат. Той признал, че в град Силистра се били събрали всички субаши от България и те били, не по-малко от тридесет хиляди турски коне. И като доказателство казал, че ако лъже, то е готов да умре от най-болезнената смърт, измежду тези, които съществуват». Те отвели турчина при останалите власи и те го разпитали и той назовал по имена всички субаши, които били в града.
Когато турците разбрали, че няма да има никаква атака и че по някакъв начин техния заговор е бил разкрит, то те се хванали за копията и открили огън с оръдията.
По Божията воля нито една от галерите не била засегната, но им се наложило да отстъпят и да спуснат котва по-далеч от града. Било взето решение всички да отстъпят и да се оттеглят за ядене, като повече не се опитват да атакуват града, докато не получат други новини. Но турците, които били в града, допуснали грешка, като предизвикали голям пожар в една от частите на града, така, че жените и децата да започнат да бягат от града, като викат високо. Власите обяснили на останалите, че турците често постъпват така, за да заставят християнската войска да напада. Но вместо това те решили да се оттеглят в шатрите да се хранят. Хората на галерите също решили да обядват.
Докато те се хранели, един от турците на кон направил разузнавателна обиколка извън града, облечен изцяло в червено, въоръжен с къса пика и неголямо знаме, той преминал в галоп нагоре и надолу покрай брега на реката. И скоро след това от града излезли общо три, дори и четири стотни войска, те се отправили на разузнаване, носейки червено знаме , те започнали да оглеждат крайбрежието и най-близките околности около града. Чак след това от града се показало голямо ярко червено знаме, украсено отгоре със златно изображение на ефес на шпага и с шест лентички, точно такова, като на Савджи-бей. Пак тогава изнесли още няколко знамена. Влашката войска съобщила, че според техните изчисления и според това, което им съобщил пленения сарацин, в града лесно можело да има кавалерия до двадесет и пет или тридесет хиляди.
_______________________
БЕЛЕЖКИ:
1. Влашкият воевода Влад ІІ Дракул (1436-1442 и 1443-1447). По време на втория поход на Владислав Варненчик влашкият контингент се командвал от синът му Мирча;
2. Силистра;
3. 8 септември;
4. Тутракан;
5. Гюргево;
6. Русе;
7. Кардинал Франческо Кондулмер (р. ок. 1390г. във Венеция - починал 30.10.1453г.), титулярен латински патриарх на Цариград (31.10.1438 – 30.10.1453), по време на втория поход на Владислав Ягелон през 1444г. е бил епископ на Верона. Племенник на папа Евгени ІV (1431-1447). Заемал е ред други важни църковни постове, вкл. кардинал-камерлинг и декан на колегията на кардиналите. По време на кампанията е командвал папския флот и е бил главнокомандващ на съюзния християнски флот. Бургундският флот се е командвал от Валериан дьо Ваврен, а венецианския от Петро Лоредан.