ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD
Из пътеписа на Хаджи Калфа
Мустафа бен Абдуллах
Хаджи Калфа (1609-1657) Прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в
контролното бюро на конните войски. Той е автор на 22 биографични, библиографски, исторически и географски трудове. Основното
му съчинение е Джиханума – „Огледало на света”, което
съдържа описание на азиатските територии на Османската империя. То било
отпечатано през 1732г. от Басмаджи Ибрахим в
Цариград.
Съчинението на Хаджи Калфа, в което са описани Румелийското
и Босненското берлербейство било открито от Хамер в библиотеката на граф Венцеслав Ржевуски
в Австрия, който вероятно ще е идентичен с ръкописът във Виенската държавна
библиотека заведен под № 1278. По-късно били открити ръкописи и в библиотеките
в Цариград - на Рахиб паша, на Кутубхане-и
умуми и на Мавлеви. Според
Хаджи Калфа Румелия е била разделена на 26 санджака,
а Босна на 8, което се отличава от някои османски съчинения, където са 24, съотв. 6. Другите две берлербейства
– Темешвар и Пеща не са
включени в това съчинение. За написването на своето съчинение освен от лични
впечатления Хаджи Калфа е черпил сведения от различни документи намиращи се в
Цариград, като например описът на военните окръзи и войниците в цялата империя
съставен от Айни-Али по заповед на велики везир Мурад
паша при управлението на султан Ахмед І (1603-1607).
Откъса за Шумен се печата по: „Архив за поселищни
проучвания”, „Румелия и Босна географски описал Мустафа бен
Абдулах Хаджи Калфа” – С. Аргиров, 2, 1938г., стр. 85,
Rumeli und Bosna geographisch beschrieben“ von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa”, aus der Türkischen übersetz von Joseph von Hammer,
Vien, 1812.
[Главна]
[Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници
и речници] [Ново]
Санджак Силистра
…
Шумна, изговаряно обикновено като Шумла, в Добруджа; голям град разположен върху един хълм. Крепостта е била превзета с капитулация през 789г. (= 1387) от Али паша, син на Хайредин паша, везир на султан Мурад. Има една джамия, баня и малка река. От тук до Цариград се смятат 9 дни. Гранични кадълъци са Паравади (Провадия), Караагач и Ески-Джумая. В района на Шумен има една голяма, стара, запустяла стена от времето на неверниците, която е обгръщала по-голямо пространство, отколкото е площта на Цариград, тъй че много поля и планини са обхванати в нея. Тя е била яка и широка стена, остатъци от която се намират все още. Това са четвъртити камъни, които жителите сега употребяват за своите сгради.