ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD

Из „Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан”

„Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан” е анонимно съчинение, посветено на военните кампании на султан Мурад ІІ. Ръкописът е бил открит през 1949г. , а първото му цялостно издание е станало през 1979г. Предполага се, че съчинението е дело на съвременник и то е било написано през ХVв., но запазения препис е от ХVІ-ХVІІв. и в него са били направени някои преправки и допълнения.

Откъса за Шумен се печата по: М. Калицин, „Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан”, 1992, стр. 100-102.

[Главна] [Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници и речници] [Ново]

ОБСАДАТА НА КРЕПОСТТА ШУМЛУ

От онази страна жалките неверници тръгнаха и стигнаха до Шумлу. Този път населението на Шумлу беше помислило, че неверниците ще минат и заминат, без да погледнат към крепостта. Неверниците обаче взеха да обстрелват крепостта Шумлу. Като видяха това, хората на крепостта се опънаха мъжки, удариха топове и пушки и кой с каквото може - кой с..., кой с копие, кой със стрели, такъв бой поведоха, че на всеки един по сто души врагове не постигаха. Ала ги бяха сварили неподготвени, пък и жалките неверници бяха много повече и за туй не им останаха сили да се бият. Най-сетне мръкна, ала жалките неверници нападнаха отвсякъде и съвсем ги омаломощиха. Като видяха, че работата е свършена, всички се събраха наедно, простиха се и се обрекоха на смърт. После си казаха: "Воля божия" и всеки застана на предишното си място. През нощта жалките неверници закрепиха огромни стълби и се приготвиха. Щом съмна, те отново тръгнаха, опряха стълбите от четири страни и се заизкачваха. Виждайки това, ислямските воини - мъже и жени - така се биха, че е невъзможно да се опише. Натрупаха се труп връз труп.

Неверниците разбраха, че тази работа няма край, та струпаха около трийсет хиляди души и удавиха небето в желязо. Но и ударите на ислямските войни не секваха. Когато онези изкачиха стълбите и взеха да се изливат в крепостта, ислямските войни отидоха и се затвориха в кулата. Колкото и да се стараха, неверниците не успяха да я завладеят и нямаха брой и чет повалените измежду тях. Като разбраха, че инак не става, те подпалиха кулата. Ислямските войни видяха, че ще изгорят, но пак не предадоха кулата. Някои изгоряха, други сами се хвърляха долу, но всички мюсюлмани се постараха за правата вяра. Онези, които се хвърлиха от кулата, бяха пресрещнати от неверниците с шишове, саби и копия, та някои от тях паднаха върху тези оръжия и предадоха богу дух. С една дума, неверниците завладяха крепостта Шумлу, а проклетникът, наречен Янко, нахлупи капата си, отиде при краля и му рече: "Ето кралю, така се превзема крепост! С голи приказки на хората крепост се не дава!"