ALD * БЪЛГАРСКАТА ДРЕВНОСТ * ALD
Из пътеписа на Хаджи Калфа
Мустафа бен Абдуллах
Хаджи Калфа (1609-1657) Прозвището Калфа получил във връзка с длъжността си в
контролното бюро на конните войски. Той е автор на 22 биографични, библиографски, исторически и географски трудове. Основното
му съчинение е Джиханума – „Огледало на света”, което
съдържа описание на азиатските територии на Османската империя. То било
отпечатано през 1732г. от Басмаджи Ибрахим в
Цариград.
Съчинението на Хаджи Калфа, в което са описани Румелийското
и Босненското берлербейство било открито от Хамер в библиотеката на граф Венцеслав Ржевуски
в Австрия, който вероятно ще е идентичен с ръкописът във Виенската държавна
библиотека заведен под № 1278. По-късно били открити ръкописи и в библиотеките
в Цариград - на Рахиб паша, на Кутубхане-и
умуми и на Мавлеви. Според
Хаджи Калфа Румелия е била разделена на 26 санджака,
а Босна на 8, което се отличава от някои османски съчинения, където са 24, съотв. 6. Другите две берлербейства
– Темешвар и Пеща не са
включени в това съчинение. За написването на своето съчинение освен от лични
впечатления Хаджи Калфа е черпил сведения от различни документи намиращи се в
Цариград, като например описът на военните окръзи и войниците в цялата империя
съставен от Айни-Али по заповед на велики везир Мурад
паша при управлението на султан Ахмед І (1603-1607).
Откъса за Щип се печата по: „Архив за поселищни
проучвания”, „Румелия и Босна географски описал Мустафа бен
Абдулах Хаджи Калфа” – С. Аргиров, 3, 1938г., стр. 58,
Rumeli und Bosna geographisch beschrieben“ von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa”, aus der Türkischen übersetz von Joseph von Hammer,
Vien, 1812.
[Главна]
[Фотогалерии] [Филми] [Библиотека] [Други] [Статии] [Линкове] [Книга за гости] [Азбучници
и речници] [Ново]
Санджак Кюстендил
…
Истиб е между Ускуб (Скопие), Радовисте (Радовище) и Тиквеш, западно от Остромджа (Струмица), в долина, градец и кадълък, здрава крепост върху един хълм. Тук има джамии, бани, голям кервансарай и малка река, която иде от планините, минава между ширналите се наоколо градини, а през лятото не рядко пресъхва. Градът е разположен върху висок хълм и има здрави стени. Тимурташ-паша, румелийски берлербей, по времето на султан Мурад Победителя, превзел през 784 (1382/3)г. този град заедно с Монастир (Битоля). Той още е запазен като твърда крепост. От тука до Цариград има 15 дни път. Нахиите на Офджойли (Овче поле) спадат към този кадълък. В околността се изработват стопански изделия.