Мадара, Крепостта / Madara, The Fortress
Параклисът е разположен на 20м. над терена. До него се е стигало по дървена стълба монтирана в коминообразния отвор започващ от площадката пред криптата. Наосът е с почти Мадарската крепост е разположена по протежение на ръба на отвесната скала, върху която изобразен Мадарският конник. Мадарската и Шуменската крепости са част от фортификационния пояс, който отбранявал подстъпите към столиците Плиска и Велики Преслав.Първото споменаване, за което се счита, че се има предвид Мадара е във връзка със затварянето по заповед на от княз Симеон І на византийският пратеник Лъв Хиросфакт в Мундрага. Според Шкорпил споменатата Мундрага е тъждествена с Мадара (Byzantinoslavica, IV, 1, 1932г., стр. 127). Д. Дечев обаче е изразил становище, че по езиковите норми Мундрага не може да бъде Мадара (Мадара-Матора, Сборник Ищирков, С., 1933, стр. 187). Златарски отъждествява Мундрага с градището при Къдъкьой, източно от Тутракан, а според Лопарев това е било другото име на Силистра. Следващото, твърде съмнително предположение за наличие на споменаване на Мадара е във връзка с настъплението на император Василий ІІ след успеха в битката при Беласица през 1014г. към Струмица, когато била превзета крепостта Мацукион. Идентификацията на Мацукион е спорна, като според Йордан Иванов е с. Мачуково, а според Златарски е с. Макриево, но при всички случаи близостта й до Струмица изключва възможността да става дума за Мадара. Мадара вероятно е завладяна още през 999г. когато византийската армия начело с военачалника Никифор Ксифий покорила отново Велики и Мали Преслав, а също и Плиска.
Мадара е била завладяна от турците през 1388г. по време на похода на великия везир Али паша срещу България. Али паша първо завзел Провадия, след това Венчан, а след нея Мадара и Шумен. Във връзка с превземането на Мадара и Шумен Мехмед Нешри е отбелязал, че Али паша укрепил кулите им. През пролетта на следващата година докато пребивавал в Шумен Али паша бил известен за започналия поход на султан Мурад срещу сърбите и се отправил с войската си да се присъедини към него. Цар Иван Шишман също се срещнал с Мурад І и между двамата било постигнато примирие.
През 1402г. султан Баязид І бил пленен от Тимур Ланг в битката при Анкара. Това обстоятелство позволило на прогонените от османците владетели да се върнат в земите си. Вероятно сред тях е бил и синът на цар Иван Шишман – Александър. През 1412г. обаче претендента за престола Муса Кеседжия успял отново да покори българските земи между Дунава и Балкана, като сред завзетите крепости са споменати Провадия и Мадара. Скоро след това в битката при Чамурли Муса бил разбит от брат си султан Мехмед Крисчи и бил убит. Александър обаче не получил земите си, а те били дадени на смирненския владетел Джунеид бей, а българският владетел получил неговите земи, но вече и двамата като обикновени санджак-бейове.
През 1444г. Мадара под името Матора (в Писание за верските битки на султан Мурад син на Мехмед хан е посочена като Матара) фигурира сред крепостите, до които крал Владислав изпратил писмо, в което уведомявал турските гарнизони, че могат да се изтеглят свободно, ако му предадат доброволно защитаваните от тях укрепления. Гарнизонът на Шумен отказал да се предаде и градът бил превзет с щурм. Турският гарнизон охраняващ Мадара обаче предпочел да изостави крепостта и да се изтегли в Провадия. Кръстоносците подпалили изоставената крепост и се насочили към Провадия. Въпреки съпротивата на събраните турски части Провадия също била превзета и разрушена.
През 1924-1927г. били проведени първите по-мащабни археологически проучванията на крепостта Мадара. Укреплението е с триъгълна форма, като от западната страна няма стена, тъй като там се намира отвесната висока около 100м. отвесна скала. Дължината на северна страна е 97.50м., на източна е 140м. и на западна е 180м. Северната страна е била най-къса и най-уязвима. Затова входът и източният й ъгъл били защитени от мощни кули, дебелината й е 3.50м., а пред нея е имало единичен или двоен подсилен с камъни вал. Източната стена е била трудно достъпна поради намиращия се пред нея дълбок дол. В средната част на източната стена е имало една малка врата.
Главният вход на крепостта се е намирал приблизително в средата на най-достъпната северна стена. Той е бил фланкиран от две петоъгълни кули. Входът е широк 3.12м. и е бил затварян с две врати – една спускаща се външна (катаракта) и една вътрешна двукрила. В североизточния ъгъл е разположена една четириъгълна кула. На три места до крепостната стена са били изградени каменни стълби за излизане на платформата, която вероятно е имала парапет със зъбери. Стълбите са били двойни и са имали като субструкции по две засводени ниши. Крепостната стена и кулите в зависимост от достъпността на мястото имат дебелина от 1.80м. до 3.50м. Те са изградени от добре обработени блокове, достигащи дължина до 1м. Блоковете оформят вътрешното и външното лице на крепостната стена, а пространството между тях е било запълнено с дребни камъни и хоросан премесен с едри късчета керемиди. Фугите са добре запълнени.
До източната входна кула по протежение на стената са открити основите на четириъгълна постройка с почти правоъгълна форма, която вероятно е служела за казарма на гарнизона. Източно от нея се намират основите на еднокорабна едноапсидна черква без притвор. Тя, както и още две малки четириъгълни сгради, които са разположени в средната част на крепостта са изградени от ломени камъни, споени с кал. Масивните сгради в крепостта са малко на брой, а и са с относително малки размери – средно около 10х5м., освен казарменото помещение което с усреднени размери е около 14х8м.
Галерии / Gallery
Мадара – галерии / Madara – gallery
