Мадара, Мадарският конник / Madara, The Madara Rider
Мадарският конник е уникален за изобразителното изкуство в ранносредновековна Европа монументален скален релеф. Той е издълбан на 23м. височина върху 120 метрова отвесната скала, над която е била изградена крепостта Мадара. Релефът е широк 3.1м. и е висок 2.6м. Релефът заедно с надписите заема площ от около 40кв.м.Изобразени са конник убиващ лъв, а зад коня има тичащо куче. Релефът е силно повреден от ерозията и някои елементи са трудни за разпознаване. Сцената наподобява сюжета от оброчните плочки с изображения на Тракийския конник. При Мадарския конник обаче липсват някои характерни елементи, като разветия плащ на конника, дървото с увиваща се около него змия, женските фигури, жертвеника и движещия се зад коня мъж. Мадарският конник е представен на високо седло със стреме, което го отличава от изображенията на оброчните плочки, на които ездачът е с провиснали или изнесени назад крака и понякога дори изобщо няма седло. В района около конника е имало тракийско светилище и са били открити оброчни плочки, включително и на конник. Възможно е някоя оброчна плочка да е послужила като модел за направата на скалния релеф, но персонажът е изобразен не като античен типаж, а с характерните особености на своето време и изглежда без да се търси връзка с тракийския митологичен сюжет. Изображението идейно е по-близко до това от Наг Сент Миклош и представя по-скоро триумфално яздещ конник, отколкото ловец. Около релефа са запазени фрагментарно три надписа, в които се споменават имената на българските ханове Тервел, Кормесий/или Крум/ и Омуртаг. Дискусионен е въпросът дали се касае за три надписа или само за един описващ събития при трима владетели – договора с Византия сключен от Тервел, спогодбата на Кормесий или опита на Крум на свой ред да поднови последната и накрая постигнатия мир от Омуртаг. Местоположението на текстовете, както и техните палеографски особености и стилови различия показват обаче, че по-скоро се касае за три отделни надписа. Историческото съдържание на надписите също отличава монумента от оброчните плочки, в които има надпис, че те са направени в изпълнение на обет, или просто посочване, че конникът е Бог (Теос), Герой (Херос) или Господ (Кириос). Тази разлика показва, че вероятно Мадарският конник е изображение със светско, а не с религиозно предназначение. Според някои изследователи направата на монумента е възможно да е резултат от сасанидско влияние.
Майсторът е избрал за направата на релефа естествена вдлъбнатина в скалата, която от една страна предпазва изображението от стичащата се вода при лоши атмосферни условия, а от друга наклонът позволява по-добра възможност за наблюдаване от него. За изработката е било издигнато дървено скеле, от което са се запазили четирите гнезда издълбани в скалата, в които са били закрепени носещите греди. Тъй като скалата е ронлива, то не е имало възможност да се използва техниката на дълбокия релеф, който би осигурил по-добра видимост на творбата. Фигурите са били обмазани с фин слой червен хоросан, който е трябвало както да ги пази от лошите атмосферни условия, така и да ги откроява. По същия начин са били запълнени и жлебовете на буквите на надписите.
Предполага се, че на релефът е изобразен хан Тервел, който е най-ранният владетел, чието име се среща в надписите. Дългата и буйна коса на конника напомня за изображението на хан Тервел на неговия оловен печат, където също има изображение на конник подобно на това на Мадарския релеф.
През 1979г. Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Галерии / Gallery
Мадара – галерии / Madara – gallery
