Сапарева баня, Параклисът „Свети Никола” – екстериор / Sapareva Banya, Chapel of St. Nicholas - exterior
Сапарева баня се намира на мястото на древното селище Германея. Германея е спомената от Прокопий Кесарийски сред населените места, които са били укрепени и благоустроени по времето на император Юстиниан І. В Първата грамота на император Василий ІІ дадена на охридския архиепископ в диоцеза на велбъждкия епископ са изброени селищата Сотеска, Германия, Теример, Стоб, Долна Сотеска и Разлог. По нататъшната съдба на селището до завладяването му от османците предвождани от султанския лала (възпитател) Шахин паша не е известна.Макар обикновено сградата да се нарича черква, то малките й размери показват, че по-скоро е служела за параклис. Липсата на мащабни археологически разкопки в Сапарева баня затруднява да се определи по-точно предназначението на сградата пред различните епохи от съществуването й: част от някой по-голям храмов или манастирски комплекс, частен параклис на местен феодал, гробищен параклис или др. Запазено е предание, че е била построена като гробница на местен феодал на име Никола. В годините на османското робство, когато са били унищожени по-големите християнски култови сгради най-вероятно се е използвала не като параклис, а като същинска черква до изоставянето й заради влошеното състояние заради ограниченията наложени от поробителите за извършване на ремонти. По време на робството е имало практика около всяка култова сграда да има гробище за съответното вероизповедание, което изглежда е станало причина около нея да има надгробни паметници.
Иречек (К. Иречек, „Княжество България”, ч. 2, „Пътувания по България”, стр. 616), е оставил следното описание на параклисът „Свети Никола” в Сапарева баня: „Вътре в селото се намира пуста черквица св. Никола, малка четвероъгълна сграда 6 крачки широка, хубаво съградена от пласт камъни и пласт тухли (тези само в един ред), с кубе, което се издига във вид на кула с 4 прозореца и постлана с тухли. По стените се виждат фрески на тъмен фон със славянски надписи, в два реда един над друг. По околния двор лежи цял музей стълбове, надгробни камъни без надписи и други късове на стара каменоделческа работа. Най-интересен е олтарният камък с латински надпис, 13 реда дълъг. За жалост неотколе некой черковен зограф искал да го прочете, та почернил предполагаемите от него букви и по този начин зацапал цялата повърхност, а аз нямах със себе си никакъв сгоден къс книга да направа отпечатък. Надписът е посветен „Imperatori Caesari L. Septimio Severo Pio Pertinaci Augusto Arabico Adiabenico Parthico” по нататък ясно се познава само името на легата на Тракия C. Caecina Largus. И по други места из селото лежат стълбове и стари основи. В планините на близо се намирали уж 20—30 развалени черквици. До не отколе тук имало и 7—8 турски къщи с 2 джамии.”
В списание “Български черковен преглед” от 1898г. в статията “Черквицата “Св. Никола” в с. Баня, Дупничко” е предложено датиране на постройката към 1160г. със следната обосновка: “За началото на черквата от тази година ме уверяваше свещеник Михал Попов (Чучуганов) от с. Баня. Той казал, че при изтеглянето за археологическия музей в София на един престолен камък от светия олтар на черквицата проф. Р. Христов посочил тази дата.”. В случай, че става дума за напрестолния камък описан от Иречек, то датирането през 1160г. е малко вероятно. Разбира се не е изключено да се говори за втори надпис, тъй като около постройката са разпръснати много руини. Но дори да е имало надпис с 1160г., то това не означава, че той не е бил използван вторично като сполия при строежа на сградата или пък че не е поставен по-късно.
При опит за построяване на нова църква през 1838 г. селяните разкрили западно от „Свети Никола“ стари основи и стълбове от друга по-голяма църква.
Запазено е предание, че настанените след Кримската война в сегашния квартал Гюргево черкези се опитали да я съборят. Но черкезинът, който започнал да събаря купола паднал и загинал, при което останалите се отказали от начинанието си.
Твърдението, че параклисът е бил без покрив не е особено точно. Както се вижда от снимките всъщност са липсвали само керемидите и стрехите, а освен това частично е била паднала и южната стена. Повечето от запазените стенописи са по купола и носещите го арки и пандантиви, което показва, че в по-голямата си част покривната конструкция отвътре е била сравнително добре запазена.
Сградата е била реставрирана през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов
Параклисът е еднокорабна, едноабсидна, еднокуполна постройка с един вход от запад. Параклисът е кръстокуполен, със свободни рамена, с дължина 7,2 м и ширина 5,5 м, а височината при купола достига 6,6 м. Изградена е върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. Използвана е техниката „потънала тухла“. На изток сградата завършва с дълбока, полукръгла абсида, осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволти. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е нисък, с диаметър 2.5м. Опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.
Параклисът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр. 77/1968 г.) и деклариран като художествен паметник на културата от национално значение. (декл. писмо № 4782/21.12.1978 г.)
Галерии / Gallery
Сапарева баня– галерии / Sapareva Banya – gallery
