Охрид, Катедрален храм „Света Богородица Перивлепта” / Ohrid, Cathedral “Saint Mary Perivlepta
„Света Богородица Перивлепта” е бил катедралният храм на архиепископите на „Охрид и цяла България” за времето от превръщането на „Света София” в джамия до присвояването на поместната църква от Цариградската патриаршия през 1767г.Първоначално сградата е била кръстокуполна с един притвор Тя е била изградена от камък, бигор и тухли, които освен като строителни материали са използвани и за декорация, като са били оформени меандри, шахматни фигури и т. нар. „рибена кост”. Куполът се носи от четири свободни стълба, а слепия купол в преддверието от четири пиластри. Тя била дълга 16.60м. и широка 9.40м. Според ктиторския надпис над западния вход тя е била построена през 1295г.: „Въздигна се този божествен и всечестен храм на всепресветата владичица наша Богородица Перивлепта, със съдействието и разходите на господин Прогон Сгур, велик етериарх и на съпругата му госпожа Евдокия, зет на силния и свещен наш самодържец на ромеите Андроник Палеолог и на най-благочестивата му съпруга Ирина. През архиерейството на Макарий, всесветейши архиепископ на Първа Юстиниана и всичка България през 6803 година, индикт 2-ри.” През 1365г. деволският епископ Григорий пристроил от северната страна параклис посветен на св. Григорий Богослов. Запазеният ктиторски надпис гласи: „Въздигна се и се изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец цариградски архиепископ Григорий богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол, т.е. Саласфор Григорий, при царуването на Стефан Урош, през 6873година, индикт 13”. След това от юг бил добавен втори параклис посветен на свети Никола. По-късно външните стени на параклисите били продължени и сградата била оградена от север, запад и юг, в резултат на което се образували външен притвор и закрити галерии. Това последно разширение е направено от камък и с характерните за българската архитектура сантрачи.
След разширяването на постройката общата дължина на храма станала 21м., от които олтарът е дълъг 4м., наосът 8.40м., вътрешния притвор 4.20м. и външния притвор 4.40м., а ширината е 16.70м. Сградата е висока 12м.
Стенописите са дело на известните зографи Михаил и Евтихий, като двамата са оставили имената си – първия върху дрехата на св. Димитър, а втория върху дрехата на св. Прокопий. Среща се и името Астрипа, но въпросът дали това е прозвище на Михаил или се касае за трети майстор е дискусионен. Стенописите са изпълнени в духа на Палеологовия ренесанс. Фигурите от живописните композиции са едри, експресивни и индивидуализирани. В сцените представящи новозаветните сцени персонажите са облечени в дрехи съответстващи на епохата на събитията.
На западната стена на наоса над входа е изобразена сцената „Успение на Пресвета Богородица”. Композицията е многопланова – на преден план е ковчега с Богородица и Христос отнасящ душата й. На втория план се виждат сгради с колонади, а пътят между то който се спуска шествие от ангели води към третия план представящ отворените райски порти. Посредством облеклото е показано, че изобразените персонажи са от различни епохи – докато покланящите се охридски епископи са в характерните за времето на зографисването на храма фелони-полиставриони (епископска одежда с изображения на множество кръстове), докато ангелите, апостолите и Христос са в облекло, характерно за периода на новозаветните събития и ранното християнство.
„Полагането на Христос в гроба” е също сред забележителните композиции в храма. Тя се отличава с особена емоционалност и динамичност. Фреската изобразяваща Възкресението прави впечатление с динамичните фигури на ангела и на излизащия от гроба Адам.
Спящите апостоли в Гетсиманската градина е сред най-популярните композиции. Въпреки че сънят се свързва с покой във фреската апостолите са представени динамично и в разнообразни пози, показващи не толкова почиващи хора, а по-скоро персонажи в размисъл, тревога и скръб.
Освен сцени от живота на Христос и св. Богородица стенописната украса на храма съдържа и образите на светци – на най-долния ред в цял ръст: св. Антоний, св. Евтимий, на втория ред допоясно: св. Силвестър, папа Климент и др. В абсидната конха е изобразена Богородица Оранта, а в медальони около нея са изобразени вехтозаветните патриарси. Сред тях са изображенията на св. Климент Охридски и на охридския архиепископ Константин Кавасила. На стълбовете на храма са изобразени светци-воини – св. Меркурий, св. Димитър, св. Теодор Тирон, св. Георги, св. Прокопий и др
В храма се намира гробът на Остоя, който бил сродник на крал Марко с изображение на покойника. Полилеят е бил подарен през 1549г. от еклесиарх Георги и йеродякон Петър. Владишкия трон според частично запазения надпис е бил направен през 1540г. по времето на архиепископ Прохор. След превръщането на манастира „Свети Пантелеймон” в джамия в архиепископския храм били пренесени мощите на св. Климент. На каменната плоча от гроба е било изписано: През 6424 (916) година, месец юли … представи се Климент Охридски”. На същия камък в горния край има издълбана летописна бележка и за смъртта на архиепископ Прохор през 1550г.: „ През 7508 година представи се … господин архиепископ кир Прохор, месец юни”. След пренасянето на мощите започнали да наричат храма и св. Климент. След възстановяването на храма „Свети Панталеймон” мощите на св. Климент отново са били върнати там.
В храмът се е пазила короната на охридските архиепископи, плащеницата подарена на местния църковен глава от император Андроник Палеолог и други реликви. Сред тях е и дървената статуя на св. Климент Охридски, която според преданието била подарена от папата на цар Самуил. Фигурата е висока 1.32м. Според Григорович главата на статуята била покрита с брокат обшит с бисери, докато Кънчов говори за остатъци от кадифена материя по главата и гърба на фигурата.
Галерии / Gallery
Охрид – галерии / Ohrid – gallery
