Охрид, Храмът "Св. София" - екстериор / Ohrid, The church " Saint Sofia" - exterior
Катедралният храм „Света София” е бил издигнат от княз Борис І. За него охридският архиепископ св. Теофилакт Български споменава само, че по времето на св. Климент е имало в града три храма, единият от които бил катедрален, а другите два били дело на св. Климент и били много по-малки, с овална и закръглена форма (ГИБИ т. ІХ, ч. 2, стр. 36; ХХІІІ,67).
В Дюканжовия списък на охридските архиепископи е посочено, че катедралният храм е бил изграден при управлението на архиепископ Лъв (1037-1056). В публикациите липсва достатъчно информация за намерените и експонирани зидове от по-стари постройки. Възможно е архиепископ Лъв да е издигнал наново катедралния храм, като старият е бил малко по-дълъг на запад и по-широк, а също относителния дял на използваните камъни спрямо тухлите да е бил по-голям. Сградата вероятно е достигала до подножието на възвишението от запад и затова основните входове са били от север и юг. Тъй като сградата не е разположена правилно по оста изток-запад, то се предполага, че е била изградена върху по-старо езическо светилище, като се прави аналогия с базиликата във Филипи. От това, което е експонирано в северната открита галерия се вижда, че античните останки са на значително по-ниско ниво от сегашната сграда и са имали цилиндрични колони с коринтски капители.
Сегашната сграда първоначално е била трикорабна базилика с галерии от север, запад и юг. От северната и южната галерии са се запазили само абсидите на параклисите в източната им част, които са разположени над протезиса и дяконикона. Корабите били отделени 8 масивни стълба разположени в два реда по 4. Средният кораб завършва с петстенна отвън и полукръгла отвътре абсида, а абсидите на страничните кораби са полукръгли, като всички са с ширината на съответния кораб. По средата, където сега разстоянието между стълбовете е по-голямо вероятно е имало прокаран трансепт. В пресечната точка на централния кораб и трансепта върху пандантиви бил издигнат купол. От запад се е намирал закрития притвор, в северния край на който е имало кула-камбанария.
Следващото преустройство е било направено от архиепископ Григорий, който изградил двуетажния външен притвор с открити галерии от запад. Върху западната фасада на притвора с тухли е изписан на гръцки текст за извършената реконструкция: „Новият Мойсей Григорий, като издигна скиня ( т.е.. храм), мизийските народи поучава всемъдро на богописания закон. Година 6825 (=1317 )”. Около 1347г. на вторият етаж от север над стълбата е бил оформен параклис на стената на който са изобразени охридския архиепископ Николай и Йоан Оливер заедно със жена си Ана-Мария и синовете си Крайко и Дамян. В южният отвор на параклисът е бил открит подписът на зографът Константин, който е направил фреските.
След превземането на Охрид от турците катедралният храм бил превърнат в джамия. Стенописите вътре били замазани, а тези в долната западна открита галерия са били закрити със зид с клетъчна структура (камъкът е ограден от всички страни с тухли). Над северната кула е било издигнато минаре. В епохата на робството вероятно покривната конструкция е рухнала. При възстановяването на покрива са били премахнати галериите над северния и южния кораб, а покрива е бил заменен с двускатен. При това понижаване на височината на сградата е била намалена и височината на прозорците на северната и южната стена, при което извивката в горната им част вече е оформена с характерното за османската архитектура заостряне в средата. част от останалите прозорци били зазидани. В годините на робството наосът се използвал като черква, а притворът като житница.
При строежа на сградата са използвани тухли и камъни. В зидарията ясно личат сполии взети от по-стари обекти – колони, надписи, релеф с изображение на Херакъл борещ се с кентавър и др. Сградата е дълга 40м. и заедно със северната открита галерия е широка 23м. Вътрешната ширина на централния кораб е 6м., а на страничните по 3м. Ширината на самия храм без северната открита галерия е 17м. Западната галерия е широка заедно с кулите 35м.
Галерии / Gallery
Охрид – галерии / Ohrid – gallery
