Охрид, Храмът "Св. София" - интериор / Ohrid, The church " Saint Sofia" - interior
След превземането на Охрид от турците храмът „Света София” бил превърнат в джамия. Турците изболи очите на образите, а стенописите вътре в храма били варосани, а тези намиращи се на долния етаж на откритата западна галерия били зазидани. Сградата била ползвана за джамия, а след това за склад. През 1912г. тя отново била превърната в черква. По време на Втората световна война, когато Охрид отново бил върнат под българска власт били взети мерки за опазването на културния паметник. Реставрационните работи продължили и след войната. През 1949г. започнало почистването на фреските от мазилката. Реставрацията и консервацията на сградата продължила до 1953г. При ремонтните работи били снети фреските от наклонилата се южната стена, която била застрашена от срутване и след нейното връщане в нормално положение и укрепването й с железни елементи, те били поставени отново на местата си. При реставрацията били почистени всички запазили се стенописи във вътрешността на храма.Най-старият живописен слой се отнася към ХІв. и се приема, че е направен по поръчка на архиепископ Лъв. Архиепископ Лъв е бил един от най-видните защитници на догмите на православието. Той получил подкрепата и на останалите поместни църкви и заради своето отстъпничество от древните църковни канони през 1054г. римският папа бил отлъчен, а на католическата църква била наложена схизма. Стенописите на катедралния храм на Охридската архиепископия отразяват идеите на Лъв за отстояване на древните апостолски правила. В нея са изобразени светци, които са били изтъкнати ръководители на поместните църкви, вкл. и римски папи от времето преди схизмата и са пазели и отстоявали каноните на църквата. Сред видните църковни дейци изобразени на стените на южната стена на наоса са също св. Климент и св. Константин-Кирил Философ.
В конхата на централната абсида е изобразена св. Богородица на трон, държаща в ръцете си Христос, а под нея е изобразена сцената с причестяването на апостолите. На покривния свод над олтара е изобразено св. Възнесение. Под двата му края от север и юг има по един ред с изображения на по 5 ангела. От юг под ангелите са изобразени събития от живота на Аврам, а на северния старозаветните сцени: „Тримата младежи в пещта”, „Скалите на Яков”, „Св. Василий служи литургия”, „Сънят на св. Йоан Златоуст”. В протезисът са представени св. 40 севастийки мъченици, а в конхата има допоясно изображение на Христос. В дякониконът са зографисани в цял ръст 6 римски папи, а в конхата над тях е изобразен св. Йоан Предтеча.
На западната стена на наоса е изобразена сцената „Успението на Пресвета Богородица”, а от двете страни на фреската са изографисани по един ангел.
През ХІІІв. архиепископ Григорий пристроил от запад двуетажна открита галерия. При новото стенописване на храма работят видните живописци Михаил и Евтихий. На меча на ангела в сцената представяща покаянието на Давид е изписано името на зографа Йоан Теориян. През ХІVв. на втория етаж на Григориевата галерия е бил оформен параклис посветен на св. Йоан Предтеча. В южният отвор на параклисът е бил открит подписът на живописецът Константин, който е подражавал на Михаил и Евтихий. На западната стена на параклиса е представена ктиторската композиция, където са изобразени охридския архиепископ Никола, деспот Йоан Оливер с жена си Ана-Мария и синовете си Крайко и Дамян
Литература:
Цветан Грозданов, „Фреските на св. Софиjа Охридска”, Скопие, 1998г.
Асен Чилингиров, „Охридската „Света София” и нейната датировка”, София, 2013г.
Галерии / Gallery
Охрид – галерии / Ohrid – gallery
