Охрид, Горна крепост, южен дял / Ohrid, Upper fortress, south areas
Цитаделата на Охрид се намира на най-високата точка над градът, на около 80м. над нивото на езерото. През античността там се е оформил градския акропол на Лихнида. В близост до укреплението през ранновизантийския период била изградена голяма базилика, а през ІХв. на мястото на руините на базиликата и комплекса около нея св. Климент издигнал манастира „Свети Панталеймон”.Значението на Охрид нараснало след като при управлението на цар Самуил там била пренесена столицата на България. Според преданието цар Самуил имал дворци близо до езерото, недалеч от храма „Света София”. Историческите извори обаче дават сведения само за дворци намиращи се на в горната част на града, като там се пазела и царската хазна. След превземането на Охрид от Василий ІІ крепостните стени на града били сринати, за да не се използват по време на въстания за освобождаване на България. Доколко обаче сведението се отнася и до цитаделата не е ясно, тъй като ако императора се е опасявал от действията на населението на Охрид срещу византийската власт, то той едва ли е лишил местния гарнизон от надеждно укрепление. През 1072г. войската на Константин Бодин командвана от Петрила действително успяла лесно да превзема града, тъй като бил неукрепен, но е известно също, че тогава местния стратег Мартин заедно с деволския Теогност успели да избягат и да се укрият в Костур. Известие за цитаделата имаме от 1082/83г., когато Боемунд изпратил военачалника Пунтесий срещу Охрид и градът му се предал, но византийският гарнизон се укрил в Горната крепост, която норманите нямали време да превземат, тъй като бързали. Микулчич счита, че крепостта в сегашния й вид е била изградена при управлението на местния феодал Андрей Гропа през ХІVв., а останките от крепостни стени са от отбранителните съоръжения на античния акропол. Той обаче не сочи конкретни данни за тези твърдения. Градежът на крепостните стени и на разчистените основи от сгради насочват по-скоро към използваните от българите строителни техники през средновековието – каменна зидария и подравняване със сантрачи.
Сравнително подробно описание на горната крепост е оставил пътешественикът Евлия Челеби: „На един хълм сред външната има една мъчнопревземаема вътрешна крепост с обиколка от 1000 крач¬ки, чийто гледащ на север ъгъл е свързан със стената на главната крепост. Стената в целия си ръст е висока 40 стъпки. С чудно майсторство архитектът строител е украсил крепостта с най-раз¬лични кули, с разни здрави стени, та е станала крепост, която няма подобна на себе си. Накратко, тази вътрешна крепост е здрава бари¬ера. Има всичко две врати. Едната гледа в посока към Мека, казва се „Голямата врата” и дава изглед към султанската джамия. На кулата над тази врата има покрита с дъски беседка, в която и денем, и нощем свири музика. От външната страна на вратата има също една тераса дворец, от която се открива поглед към целия свят. Другата врата гледа пак на север и отваря пътя за „Долния град”. Вътре в крепостта има медресе, къща на диздаря, склад за зърнени храни и нищо друго. Останалите места са градини.” Близко по-съдържание е и описанието на цитаделата от Пуквил: „Крепостта, която го защищава, е разположена върху едно възвишение на върха Пиерия, където се отива по една скалиста стълба, и трябва четвърт час за да се достигне до първата стена, която е неправилно обградена без окоп и без насип. Вратата при влизането е затворена от една стена, твърд дебела и назъбена, върху която се намират няколко топа негодни за работа. По-нататък по това възвишение до най-издигнатата част над езерото, където тя свършва отвесно, се влиза в една втора стена, която увенчава страната. Нейното разстояние от първата е 600 крачки и обиколката на стените ѝ от 2400—3000 стъпки. Един палат или сарай, една джамия, складове, конюшни, са натрупани в тая стена, където няма друга вода, освен тая от щерните, и която е добре укрепена и снабдена с припаси, защитата ѝ ще бъде толкова лесна, колкото нападението мъчно, защото нейното положение е най-високо в местността.”.
По-подробни сведения дава Спространов, но те са след големия опустошителен пожар в цитаделата през 1832г. Тогава крепостта е била наричана „Уч-кале”, а също „Ич-кале” и „Горни сарай”. Тя е била разделена на два дяла – селямлък и харемлък. Селямлъкът е бил служебно-административната част на укреплението, а харемлъкът са били частните покои на местния управител. Селямлъкат и харемлъкат били отделени от красива градина – хасбахче. Вътре в крепостта се намирали дворец, джамия, щерни, джепхане. Джамията, която според сведението на Евлия Челеби всъщност е била медресе се намирала близо до главната порта, вдясно от пътя водещ към вътрешността на укреплението. Джебхането или арсеналът се намирал в близост до харема. Двете щерни били посветени на св. Георги и св. Неделя и се считало, че водата от тях е лековита. Те били изградени от бигор, с каменни сводове, а вратите са били отстрани. По стените на щерната посветена на св. Георги е имало останки от стенописи, с изображения на светци, което показва, че е възможно над щерните да е имало черкви или параклиси, а под пода им да се е намирало самото водохранилище. Но ориентацията на двете щерни не подсказва да са били черкви или параклиси, а във вида, в който сега са експонирани не лича и олтарна абсида. Ако е имало в горната крепост дворцова черква или параклис, то нея трябва да я търсим по-скоро в най-високата част на възвишението, където е било медресето. Двете полукръгли кули отбраняващи главния вход първоначално служели за затвор, а след това се използвали за съхранение на зърнени храни. При управлението на Джеладин бей при портите имало площадки със стари топове.
През октомври 1832г. дворецът и останалите постройки в горната крепост били подпалени. Стихийният пожар унищожил всички постройки в цитаделата, но металните елементи на джепхането предотвратили взривяването на намиращите се там боеприпаси. По време на пожара загинали синът и вуйчото на управителя на Охрид Али паша Моралията, а една от слугините опитвайки се да се спаси се удавила в едната от щерните. След пожара постройките в горната крепост не били възстановени.
В сегашния си вид цитаделата е с полуелипсовидна форма, като по средата е разделена на две със стена на две части. Южната част се намира от страната на града е с полукръгла форма, докато външната част е с неправилна форма, като северната й стена следва релефа на терена и се явява част от градската крепостна стена. Полукръглата стена има 5 четириъгълни кули и две полукръгли кули охраняващи главния вход. На източната стена има една полукръгла кула и още една кула на мястото, където се пресича със северната градска стена. Цистерните се намират в близост до първите две четириъгълни кули от двете страни на главния вход.
Галерии / Gallery
Охрид – галерии / Ohrid – gallery
