Манастирът „Свети Наум” / Monastery “St. Naum”
Манастирът „Свети Наум” се намира край брега на Охридското (или както още е наречено в първото житие на светеца – Бялото) езеро, на около 29км. от Охрид, като днес се намира недалеч от албанската граница. В житието на св. Наум местността, в която е бил изграден манастирът се нарича Ливание Деволско. Първоначално манастирът бил посветен на св. архангел Михаил и на всички небесни сили и е бил изграден от св. Наум през 905г. по повеля и с финансовата подкрепа на княз Борис-Михаил І и на неговият син цар Симеон І. След като починал на 23 декември 910г. св. Наум бил погребан в дясното крило на храмът.Проведените през 1955г. археологически проучвания са установили първоначалния вид на храма. Първоначално храмът е бил триконхиален и е имал формата на кръст. По-късно е претърпял значителни преустройства през ХVІ, ХVІІ и ХVІІІв. и е бил разширен. След археологическите проучвания старите основи са били засипани, като планът на старата сграда е бил очертан на пода с черен и бял мрамор.
Според гръцкия надпис над храмовата врата гласи, че през 1711г. била направено темплото на храма. През същата 1711г. йеромонах Константин изписал иконостаса на храма. На 6 септември 1806г. завършило новото зографисване на храма от зографа Търпо, син на зографа Константин от Корица (Корча). Новата живопис била направена със средствата на катигумена Стефан от Пловдив и с подкрепата на хаджи Яков и епитропа Йоан Гаврилов. През 1810г. манастирските сгради били подновени от Стефан Филип. (вероятно същия Стефан от Филипопол, т.е. от Пловдив, който финансирал новото изписване) през 1810г. игуменът Дионисий изградил плевнята, а през 1811г. бил направен чардак над езерото. През 1816г. бил направен моста над реката, през 1817г. били засети манастирските лозя. При посещението си през 1844г. Григорович отбеляза, че манастирът бил огромен и външно излъчвал великолепие. Игуменът Серафим му позволил да прегледа манастирските книги, като от тях впечатление му направила една със заглавие „Служби на седемте славянски апостоли”, която според него дотогава не била известна на науката. През 1845г. част от манастира изгоряла, а през 1870г. изгорял целия манастир без черквата.
През 1870г. манастирът минал на подчинение на българската Екзархия. През 1874г. обаче охридската община обвинила манастирският настоятел Андроник Зарчев в злоупотреби, а той, предвиждайки, че ще бъде отстранен от поста си предал обителта на гръцкия владика. Митрополит Натанаил Охридски успял да възстанови властта на Екзерхията над манастира. През 1912г. манастирът попаднал в пределите на Сърбия. Край манастира била изградена кралска резиденция и новата черква „Свети Иван Владимир”.
При аязмото на манастира се намира параклисът „Света Петка”.
Галерии / Gallery
Манастирът „Свети Наум” - галерии / Monastery “St. Naum” – galleries
