Перник, Крепостта / Pernik, The Fortress
Крепостта Перник се е издигала върху скалисто плато, наричано от местното население Градо, което са намира на десния бряг на р. Струма югозападно от дн. град Перник. Платото има стръмни ска¬листи склонове и е достъпно само от северозапад. Крепостта е за¬тваряла достъпа към Средец по долината на р. Струма.Първите заселници на хълма са се появили през неолита, около средата на V хил.пр.н.е., от която епоха са открити един керамичен съд, няколко керамични фрагмента, костени шила и каменни сечива. В края на бронзовата и първия период на ранножелязната епоха интензивността на поселищния живот спаднала, като жителите на хълма обитавали предимно източната му половина.
Селището просперирало след VI в.пр.н.е,, а през IV в. пр.н.е. било оградено с крепостна стена. Тракийското селище обхващало площ 35дка, заемало цялата равна част на платото и било оградено със здрава крепостна стена с обиколка над 600м. Укреплението имало форма на неправилен многоъгълник наподобяващ трапец с размери около 260м. дължина и 135-140м. ширина. Крепостната стена вървяла по ръба на платото, следвайки естествените извивки на терена. Зидът е бил изработен от двете лицеви страни от добре обработени квадри поставени на сухо, а пълнежът между тях е бил от ломени камъни споени с глина. При проучванията не са били открити останки от кули или бастиони. В резултат от по-късното строителство поселищния пласт от тракийската епоха е силно увреден, като голяма част от материала е бил изваден и вторично употребен за нови градежи. Открити са останки от помещение от една голяма сграда. От тракийската епоха са били намерени са били два барабана на колони – един при източната, а другия при западната стена, които обаче вероятно са били част от една сграда. При разкопките са били намерени две апликации представляващи двойна брадва, която при траките е била символ на царската власт, бронзова глава на грифон, фибули и др. Намерен е надгробен надпис, чийто текст е разчетен като „Дидзас, кин на Диопес, жив и здрав – за себе си и за съпругата си”. Най-ранните монети открити в пернишката крепост се отнасят към IV в.пр.н.е., след които са две сребърни монети от Тракийски Херсонес. Жилищата са били изградени от кирпич върху каменен цокъл и били покрити с керемиди.
Селището изглежда е пострадало при римското нашествие. Една обгоряла монета на К. Фабий (96-95) и едно разпиляно съкровище състоящо се от римски републикански денари намерено в предградията подсказват каква е била съдбата на укреплението. Пораженията се свързват с военните кампании на Сула, а след това на Лукул от 72-71г.пр.н.е. След тези находки следва затихване на селището за около два века. Известно съживяване се наблюдава едва в първата половина на ІІв., от което време са намерени два изтрити сестерция на Адриан (117-118) и един дупондий на Антонин Пий (138-161). От тази епоха са намерени бронзови монети от Пауталия.
В края на VI в. селището пострадало от варварските нашествия, като от този период са открити следи от разрушения и пожари – обгорена до червено пръст наситена със сажди, късове от плоски керемиди, фрагменти от римска и ранновизантийска керамика и монети от римската императорска епоха до тези на византийските императори управлявали до VI в.
Средновековната крепост е била изградена на мястото на тракийското, римско и визан¬тийско селище. Крепостната.стена е затваряла пространство с дъл¬жина около 250—270м., като е следвала очертанията на терена. Де¬белината й е варирала от 2 до 3,5 м. Изградена е била от речни и ломени камъни, споени с хоросан. През 1004 г. византийските войски, водени от император Васи¬лий II, обсаждали Пернишката крепост, но не успели да я превземат. През 1016 г. пак начело с императора те обсаждали повторно кре¬постта в продължение на 68 дни, но пак не успели да я овладеят. тази крепост също пострадала тежко от пожар – намерени са били обгоряла до червено пръст, камъни и хоросан. Под пласта от този на второто опожаряване са открити средновековна керамика и монети от ІХ-ХІІв. При поправки по време на Втората българска държава са били използвани и сантрачи. В западния край на северната стена е била разкрита кула, за която се смята, че е защитавала главната порта на крепостта. Предполага се, че друга порта е съществувала и на западната крепостна стена.
Крепостта Перник се е издигала върху скалисто плато, наричано от местното население Градо, което са намира на десния бряг на р. Струма югозападно от дн. град Перник. Платото има стръмни ска¬листи склонове и е достъпно само от северозапад. Крепостта е за¬тваряла достъпа към Средец по долината на р. Струма.
Първите заселници на хълма са се появили през неолита, около средата на V хил.пр.н.е., от която епоха са открити един керамичен съд, няколко керамични фрагмента, костени шила и каменни сечива. В края на бронзовата и първия период на ранножелязната епоха интензивността на поселищния живот спаднала, като жителите на хълма обитавали предимно източната му половина.
Селището просперирало след VI в.пр.н.е,, а през IV в. пр.н.е. било оградено с крепостна стена. Тракийското селище обхващало площ 35дка, заемало цялата равна част на платото и било оградено със здрава крепостна стена с обиколка над 600м. Укреплението имало форма на неправилен многоъгълник наподобяващ трапец с размери около 260м. дължина и 135-140м. ширина. Крепостната стена вървяла по ръба на платото, следвайки естествените извивки на терена. Зидът е бил изработен от двете лицеви страни от добре обработени квадри поставени на сухо, а пълнежът между тях е бил от ломени камъни споени с глина. При проучванията не са били открити останки от кули или бастиони. В резултат от по-късното строителство поселищния пласт от тракийската епоха е силно увреден, като голяма част от материала е бил изваден и вторично употребен за нови градежи. Открити са останки от помещение от една голяма сграда. От тракийската епоха са били намерени са били два барабана на колони – един при източната, а другия при западната стена, които обаче вероятно са били част от една сграда. При разкопките са били намерени две апликации представляващи двойна брадва, която при траките е била символ на царската власт, бронзова глава на грифон, фибули и др. Намерен е надгробен надпис, чийто текст е разчетен като „Дидзас, кин на Диопес, жив и здрав – за себе си и за съпругата си”. Най-ранните монети открити в пернишката крепост се отнасят към IV в.пр.н.е., след които са две сребърни монети от Тракийски Херсонес. Жилищата са били изградени от кирпич върху каменен цокъл и били покрити с керемиди.
Селището изглежда е пострадало при римското нашествие. Една обгоряла монета на К. Фабий (96-95) и едно разпиляно съкровище състоящо се от римски републикански денари намерено в предградията подсказват каква е била съдбата на укреплението. Пораженията се свързват с военните кампании на Сула, а след това на Лукул от 72-71г.пр.н.е. След тези находки следва затихване на селището за около два века. Известно съживяване се наблюдава едва в първата половина на ІІв., от което време са намерени два изтрити сестерция на Адриан (117-118) и един дупондий на Антонин Пий (138-161). От тази епоха са намерени бронзови монети от Пауталия.
В края на VI в. селището пострадало от варварските нашествия, като от този период са открити следи от разрушения и пожари – обгорена до червено пръст наситена със сажди, късове от плоски керемиди, фрагменти от римска и ранновизантийска керамика и монети от римската императорска епоха до тези на византийските императори управлявали до VI в.
Средновековната крепост е била изградена на мястото на тракийското, римско и визан¬тийско селище. Крепостната.стена е затваряла пространство с дъл¬жина около 250—270м., като е следвала очертанията на терена. Де¬белината й е варирала от 2 до 3,5 м. Изградена е била от речни и ломени камъни, споени с хоросан. През 1004 г. византийските войски, водени от император Васи¬лий II, обсаждали Пернишката крепост, но не успели да я превземат. През 1016 г. пак начело с императора те обсаждали повторно кре¬постта в продължение на 68 дни, но пак не успели да я овладеят. тази крепост също пострадала тежко от пожар – намерени са били обгоряла до червено пръст, камъни и хоросан. Под пласта от този на второто опожаряване са открити средновековна керамика и монети от ІХ-ХІІв. При поправки по време на Втората българска държава са били използвани и сантрачи. В западния край на северната стена е била разкрита кула, за която се смята, че е защитавала главната порта на крепостта. Предполага се, че друга порта е съществувала и на западната крепостна стена.
__________________________
Литература:
Перник, Авт. колектив, т.1, БАН, С. 1981;.
„Каменните щитове”, Б. Чолпанов
Галерии / Gallery
Перник – галерии / Pernik – gallery
