Аладжа манастир /Aladja monastery
Названието на манастира „Аладжа” иде от турската дума „шарен, пъстър”, което се е дължало на разноцветните стенописи. В по-ново време манастирът е бил наричан „Света Троица”, а според преданието в миналото е бил посветен на светото Възнесение Господне и е бил наричан „Свети Спас”. Монети от времето на Юстиниан І Велики (527-565) и цар Иван Александър (1331-1371) показват, че е бил обитаван в епохата на ранното средновековие и по време на Второто българско царство, а по време на Първото българско царство животът там е бил замрял.Манастирът вероятно се е състоял от няколко обекта: същинският манастир, т.нар. катакомби, няколко отделни отшелнически килии и е възможно да е бил свързан с раннохристиянската базилика на платото.
Същинската част на Аладжа манастир е изсечена на трудно достъпна височина 8-12м. над околния терен в отвесна варовикова стена, издигаща се над втората неразливна морска тераса. Изграждането на манастира на трудно достъпно място се дължи на стремежът на отшелниците към аскетичен живот и пълна изолация от светския мирски свят. Същинската част се състои от главната манастирската черква (католикон), монашески килии, кухня и трапезария разделени от дървена стена, гробищна черква, крипта, параклис с обширно преддверие на горното ниво и складови помещения.
Отделни отшелнически килии. Едната е на около 250м. западно от главната черква с размери: дължина 6.90м., запазена ширина 2.55м. и височина 2.45м., като в източната стена има дъговидна абсида. На около 150м. югоизточно от нея има друга отшелническа килия с размери: дължина 2.05м., ширина 2.10м. и височина 1.65м.
Литература: Георги Атанасов, „Добруджанското деспотство”, 2009г.
Галерии / Gallery
Аладжа манастир – галерии / Aladja monastery – gallery
