Калиакра / Kaliakra
Крепостта Калиакра (Добричка област) е възникнала на мястото, където през втората половина на първото хилядолетие от н.е. е съществувало укрепено тракийско селище на носа, споменаван от древногръцкия географ и историк Страбон под името Тиризис. През 15в. от н.е. селището било включено в пределите на Римската империя към провинция Малка Скития. В Певтингеровата карта е отбелязано с името Триса. По-късно селището получило ново име – Акре. От римската епоха е запазена една баня от ІVв. във Външния град. Укрепяването на полуострова оа време на управителя Флавий Хермогенес чрез изграждането на първата отбранителна линия също се отнася към ІVв. и се свързва с мащабната строителна дейност на имп. Валент (364-368). През 453г. след смъртта на Атила и разпадането на хунския военноплеменен съюз малкият му син Ернак (някои изследователи го отъждествяват с Ирник от Именника на българските ханове) с подвластните му хуни и прабългари. През 513-514г. те взели участие в бунта на Виталиан срещу император Анастасий І (491-518), като едно от големите сражения станало пред Калиакра, където била унищожена 60 000 императорска армия и бил пленен предводителя й Ипатий. След сражението крепостните рововете били пълни с трупове, а археологическите данни сочат, че тогава е била разрушена първата укрепителна линия на Калиакра. Въпреки това селищния живот не замрял, макар жилищния квартал да не бил възстановен и да били направени някои преустройства на крепостта като запушване на потерни и входове на кули. При археологическите проучвания са открити 7 солида на императорите Анастасий І, Юстин І (518-527), Юстиниан І, както и други монети на тези императори, а в казарменото помещение на Вътрешния град са намерени и две монети на император Юстин ІІ (565-578). Намерената колективна находка се свързва с нападението на прабългарите от 538г. Вероятно при управлението на Юстиниан І (527-565) са били предприети възстановителни работи, макар Прокопий Кесарийски да не я споменава срез поправените укрепления. В пътеводителя на Хиерокъл от VІв. Под името Акре е посочена като третия по значимост град в провинция Малка Скития след Томис (дн. Кюстенджа) и Дионисополис (дн. Балчик). С установяването на Аспарух в Добруджа Калиакра влязла в пределите на българската държава. Писмени сведения за съдбата и по време на Първото българско царство липсват, но е открита ранносредновековна българска керамика, която показва, че селището е било обитавано в периода кр. VІІІ-Хв.След края на Първото българско царство вече липсват не само писмени сведения, но и археологически материал. Това показва, че е била изоставена. С възстановяването на българската държава била възобновена и Калиакра. Тогава за пръв път се появило и името Калиакра (Добър нос). При разкопките са открити 2 латински имитативни монети от малкия модул (ок. 1210-1240), съкровище от 15 сребърни и други единични монети на цар Тодор Светослав (1299-1321) и една монета на цар Михаил Шишман (1323-1330).
В средата на ХІVв. значението на Калиакра нараснало до там, че тя заедно с Варна и Карвуна се превърнала в един от центровете на Добруджанското деспотство. През 1366г. по време на преговорите с Амадей Савойски деспот Добротица вече резидирал в Калиакра и от там преминал при завръщането си император Йоан V Палеолог. Ханс Шилбергер дори в своя пътепис е посочил Калиакра като столица на една от „трите Българии”. Около 1390г. след похода на Али паша срещу Иванко територията на Добруджанското деспотство са били предадени на влашкия воевода Мирчо І Стари и той се титулува, че е господар на земята на някогашния деспот Добротица и владелец на Силистра. Силистра вероятно е била дадена на Мирчо от Иван Шишман като феодално владение, защото турците упражнили военен натиск върху българския цар за да го принудят да им я преотстъпи и да се вклинят между неговите и влашките владения. След разгрома на съюзната християнска армия при Никопол през Калиакра преминал бягащия от бойното поле крал Сигизмунд. Скоро след това Калиакра била превзета от турците, но през 1402г. вече е държана от генуезците, като комендант на крепостта е бил Бартоломео ди Грималди. Около 1404г. влашкия воевода Мирчо Стари възползвайки се от вътрешните размирици в Османската империя успял отново да подчини някогашните владения на деспот Добротица. Запазен е и един спогодбен акт от 28 март 1412г. сключен между влашкия логотет Балдуин и жители на Калиакра. В периода 1417-1420г. турците отново превзели Калиакра. По време на втория поход на крал Владислав ІІІ Ягелон през 1444г. кръстоносците завзели Калиакра, но след като били разбити при Варна, турците отново отвоювали крепостите.
Крепостта се е издигала върху скалист полуостров, дълъг около 2км., с почти отвесни склонове, високи 60—70м над нивото на морето. През средновековието съществували три отбранителни линии, като при изграждането им била използвана укрепителната система, наследена от античността. Крепостните стени и земленото укреп¬ление са преграждали само откъм единствено достъпната шийка на полуострова вътрешен град, външен град и подградие, което зае¬мало площ около 150 000м .
Пристанището на крепостта се е намирало откъм западната стра¬на на полуострова.
Първият отбранителен пояс, който е защитавал подградието (селище под крепостните стени), заемащо площ от 100 000кв.м, е представлявал комплексно землено укрепление, дълго 440м. Състояло се е от три ниски насипа с плитки ровове пред тях. Глав¬ният насип е образуван от развалините на античната първа откъм сушата крепостна стена. В средата на земленото укрепление се е издигала каменна кула, с размери 8,65м на 9,65м., изградена от ломени камъни споени с бял хоросан с дебелина на стените 2,5м., която е запазена на височина 3,80м, построена на мястото на късноантичната порта. Някои изследователи предполагат, че е имала 4етажа и е достигала височина 22м. Пред този отбранителен пояс има ров, широк 7м и дълбок 2,5м.
Литература:
Васил Гюзелев, Александър Кузев, „Български средновековни градове и крепости”, т.1, Варна, 1981г.
Борис Чолпанов, „Каменните щитове”, С., 1989г.
Георги Атанасов, „Добруджанското деспотство”, 2009г.
Галерии / Gallery
Калиакра – галерии / Kaliakra – gallery
