Град Кавала / Kavala
Град Кавала е разположен на триъгълен полуостров по беломорското крайбрежие. На малък хълм източно от града са открити останки от малко селище от ранната бронзова епоха, което се датира към третото хилядолетие пр.н.е.През 7в. пр.н.е. на мястото на днешния град се появило селище на колонисти от остров Тасос, които имали за цел да изградят база за инвазия в обитаваната от траките континентална част. В данъчен списък от 454/453г. пр.н.е. селището е споменато като „Неаполис в Тракия”, а от 449/448г. е наричан просто Неаполис (от гр. „Нов град”).
През 50г. от н.е. в Неаполис пристигнал апостол Павел заедно със Сила, Тимотей и Лука пътувайки от Троада през Самотраки за град Филипи (Деян., 16:11).
При мащабните възстановителни работи при управлението на император Юстиниан І укреплението на Неапол също било обновено.
В епархийски списък от времето на Исаврийската династия (съставен между 733 и 746г.) Неапол е споменат като 16-та от общо 18-те епископии подчинени на митрополита на Солун.
В Парижкия кодекс от 746г. от н.е. селището вече е отбелязано с новото християнско име Христополис.
В житието на Григорий Декаполит се споменава за Христополис като пристанищен град, през който светецът преминал по време на пътешествието си, което изследователите отнасят към периода 831-842г. След като слязъл от кораба в това пристанище, Григорий Декаполит продължил по суша и попаднал на славяни край неназована плавателна река. През вт. пол. на ІХв. през града преминал и св. Герман Козинитски.
При управлението на хан Пресиан българите достигнали до намиращия се в съседство град Филипи и е бил поставен известния надпис на този владетел в местната базилика.
В епархийски списък от времето на император Лъв VІ градът е споменат като седалище на епископ, намиращ се на подчинение на митрополита на съседния град Филипи.
Към 926г. се отнася издигането на нови крепостни стени, тъй като старите, издигнати от имп. Юстиниан І вече били повредени.
В безименния апокрифен летопис от 11в. селището вече е споменато с българското си име Морунец във връзка с извършените при управлението на император Никифор ІІ Фока възстановителни работи в региона, за които свидетелства надпис от съседния град Филипи: „Строителството на град Филипи беше завършено при християнските господари Никифор, Василий и Константин, през годината 6470 [962г. от Рождество Христово – б.м.АЛД] от Сътворението на света, когато Роман, императорския протоспатарий беше стратег, а Лъв заемаше службата турмарх.”
В типика на Цариградския манастир Пантократор съставен по времето на император Йоан ІІ Комнин (1118-1143) сред изброените имоти са посочени къщата на Теодорица и претория в Христополис, който се намирал край морето.
Около 1094г. Христопол е влизал във владенията на императрица Мария съпруга на император Михаил VІІ Дука (1071-1078) и след това на Никофор ІІІ Вотаниат.
През 1097г. през града преминали движещите се по Игнациевия път части на Първия кръстоносен поход.
През 1185г. крепостта е била нападната и опожарена от норманите.
След това градът е бил завладян от участниците в ІV кръстоносен поход, като бил предаден във владение на ломбардците. При управлението на имп. Анри Фландърски отношенията между него и вдовицата на маркиз дьо Монфера от една страна и ломбардците от Кавала се обтегнали. Стигнало се дори до схватка между ломбардците и имперския гарнизон от Драма, при който кастелана на Кавала Раул бил пленен. Разкъсвана от вътрешни междуособици и лишена от приток на нови хора Латинската империя започнала да губи територии, което позволило на имп. Йоан Ватаци да отвоюва града. Христопол е споменат във връзка с походите на император Йоан Ватаци срещу Йоан Ангел през 1242г. и срещу българите след смъртта на цар Калиман І през 1246г., като и в двата случая е посочено, че ги „отминал”.
През 1307г. имп. Андроник ІІ построил дългата стена, която преграждала участъка от морето до близката планина. По време на избухналата война между Андроник ІІ и Андроник ІІІ по нареждане на деспот Константин част от дългата стена била съборена, за да може войската му да премине от там. При имп. Андроник ІІ епископията на Христополис се ползва със статут на митрополия, която заема 48място.
Гражданската война между Йоан Палеолог и Йоан Кантакузин създала условия за появата на нови претенденти за властта над региона на Кавала. Съюзника на Кантакузин, владетеля на бейлъка Айдън със 25 000 свои войници и 1500 византийци превзел Христопол. Друг съюзник на Кантакузин – сръбския цар Стефан Душан на свой ред също подчинил Кавала, но вече в своя полза. Притеснен от случващото се, Кантакузин насочил натам сина си Матей, заедно със синовете на султан Орхан водени от най-големия - Сюлейман. Матей обаче не успял да проконтролира турската войска и тя разграбила владените от сърбите градове.
През 1386г. селището се предало без бой на турските войски предвождани от Евреноз бег и Хайредин паша, но малко по-късно било превзето от венецианците и през 1391г. отново завладяно от турците. През 1425г. крепостта била обновена. На 18 юли същата година венецианците пак превзели града за кратко, но след 20 дневна обсада турците отново го отвоювали.
През 1470г. градът вече е споменат с името Кавала.
През 1530г. при управлението на султан Сюлейман Великолепни градът е бил обновен – изградени били новата крепостна стена, акведукта и джамията на великия везир Ибрахим паша. Крепостните стени разделили градът на две части – горна и долна. През 1684г. Кавала е била бомбардирана от венецианците, а през 1771г. е завзета за кратко от руския флот. През 1617г. митрополията на Кавала е закрита и присъединена към тази на съседния Филипи. През 1675г. епархията отново става самостоятелна, но през 1721г. е присъединена към Ксантийската.
Кавала е била освободен от турците по време на Балканската война на 27 октомври 1912г. от четници от Македоно-одринското опълчение, като се е предвиждало да бъде включена в пределите на българската държава.
По време на Междусъюзническата война на 26 юни 1913г. гръцкия флот атакувал българския гарнизон и го принудил на напусне Кавала. По силата на Букурещкия мирен договор от 10 август 913г. градът попаднал в пределите на Гърция.
По време на Първата световна война през 1916г. българските войски отново навлезли в Кавала, но по силата на Ньойския договор отново територията останала гръцка.
През 1941г. по време на Втората световна война Кавала и региона са били заети от Втора българска армия, но след войната българските войски отново били изтеглени, а по силата на Парижкия мирен договор от 1949г., България оставала с границите, които имала до 1939г.
Галерии / Gallery
Кавала,галерии / Kavala, galleries
Филм за Кавала / movie
