Цариград, Студийски манастир "Св. Йоан Предтеча" / Constantinople, Monastery of Saint John the Forerunner at Stoudios
Студийският манастир „Свети Йоан Кръстител” се намира на седмия хълм на Цариград Ксиролоф, където във византийската епоха се е намирал столичния квартал Псаматия.Манастирът е бил построен през 462г. от патриция и бивш консул Студий, който бил един от преселилите се по заповед на император Константин ІІ римски сановници в Цариград. През 465г. в манастира са настанила част от общината на акимитите (т.е. „незаспиващите” тъй като извършвали денонощно богослужение). Монасите от тази обител взели активно участие в борбата срещу императорите-иконоборци. Сред защитниците на иконопочитанието особено се отличил игуменът на манастира св. Теодор Студит. В тази манастир се замонашили трима византийски императори – Махаил V (1041-1042), Михаил VІІ Дука (1071-1078) и Исак І Комнин (1057-1059). Предполага се, че по време на разцвета на манастира броят на монасите в него е достигал 700. Игуменът на манастира Антоний и еклесиарха Алексий се възкачили на патриаршеския престол. В Студийския манастир прекарал част от монашеските си години и бъдещия български патриарх Евтимий. Пак в този манастир на 24 април 1387г. неговият сподвижник московския митрополит Киприан е направил препис на „Лествицата” на Йоан Лествичик.
Дъщерята на цар Иван Владислав императрица Екатерина заедно със съпругът си Исак І Комнин щедро украсили манастира. След като Исак І абдикирал, починал като монах в този манастир и бил погребан там. Екатерина се замонашила под името Елена (или Ксения), продължила да подпомага манастира до края на живота си и след като починала също била погребана в тамошното гробище.
След като през 1204г. латинците превзели Цариград манастирът пострадал тежко, като от храма били задигнати много от реликвите. След отвоюването на Цариград през 1293г. манастирът бил възстановен със средствата на Константин Палеолог Багренородни, брат на император Андроник ІІ Стари и тъст на цар Смилец. Той оградил манастира със здрави стени и направил нов покрив, без да изменя предишния план на храма.
След превземането на Цариград от турците през 1453г. манастирът отново пострадал тежко. Той бил превърнат от албанеца Еляш бей в джамия и получил името Имрахор джами (т.е. „джамията на коняра”). През 1782г. сградата пострадала от пожар, през 1894г. – от земетресение, а през 1920г. – отново от пожар. Останките от покривната конструкция рухнали напълно от натрупания на тях сняг. Руините на манастира били използвани за строеж на сгради, особено при възстановяването на повредите от земетресението през 1920г. Днес е останала сравнително малка част от големия в миналото манастирски комплекс.
Главният храм на манастира „Свети Йоан Предтеча” е едноапсидна трикорабна базилика с дължина 27,32м., ширина 25,28м, а ширината на отделението за оглашени е 5.30м. Корабите се разделяли от два реда от по 7 колони. От нартекса се преминавало в наоса посредством 5 врати. Общата площ на храма е около 690кв.м. Подът на храма е бил украсен с мрамор и мозайки с изображения на птици и животни. В резултат от последвалите бедствия оцелели само 6 от колоните, а останалите били заменени с дървени или тухлени с боядисана мазилка. При разкопките под бемата била открита малка кръстовидна крипта, в която имало фрагменти от мозайка, което показва, че може би базиликата е имала мозаечна украса и по стените.
Зад храма се е запазила цистерна с 23 колони от бял мрамор и гранит с корински капители. Предполага се, че арменският параклис „Свети Йоан”, която се намира между храма и крайморската порта „Нарли капи” е принадлежала също на този манастир.
Галерии / Gallery
Цариград – галерии / Istanbul – gallery
