Плиска - Голямата базилика/Pliska - Great basilica
Голямата базилика в Плиска след покръстването на българите вероятно е била главния храм на автокефалната българска архиепископия. Със своите внушителни размери - дължина 99метра и ширина 29.5метра тя е била и един от най-големите православни храмове за времето си (за сравнение вж. дължината най-големите християнски храмове днес: "Св. Петър” в Рим – 211,5м., „”Свети Павел” в Лондон -158м, Миланската катедрала – 149м., Кьолнската катедрала – 136м., Парижката „Света Богородица” – 130м., „Исакиевския събор” в Петербург – 112м. и старата базилика „Свети Петър” в Рим просъществувала от ІV до XVI в. - 103.6м.). Площта на базиликата била 2920кв.м.Тя е била издигната извън стените на Вътрешния град и е имала собствена ограда, чиято дебелина показва, че вероятно не е имала отбранителни функции. Предполага се, че базиликата е била изградена във Външния град за да се осигури уединение на архиепископа и останалите обитатели на религиозния комплекс. По-вероятно е обаче изборът на терена да е свързан с лобното място или гробът на християнски мъченик, с оглед намерените при разкопките тленни останки при южната абсида. Мястото, където е била открита базиликата е носело названието „Клисе-ери” (от тур. „клисе-черква” и „ери” – място), а според преданието там се намирал царския храм.
Главният вход на базиликата се намирал от запад. През пропилеи се влизало в атриума, който представлявал четириъгълен двор, в ъглите на който е имало четириъгълни помещения, вероятно невисоки кули. Същинския храм бил разделен от две аркади на три кораба, като средния бил най-голям и завършвал с полукръгла олтарна абсида, а другите два кораба завършвали на изток с дяконикона, респ. с жертвеника.
Основите на пропилеите с дебелина 0.8м. се издават извън западната стена. Разстоянието между двете стени е 8.3м. Подът на пропилеите е бил настлан с каменни плочи. Намерена е вдлъбнатина в подовата настилка, която показва, че вероятно е имало стълбове. При разкопките са били намерени части от тухления свод над входа.
Сред развалините са намерени камъни със значи и един с проста украса и надпис „ДЕЛЯНЬ БАНЬ”.
Атриума е представлявал правоъгълник дълъг 50м., а ширината му е била равна на тази на базиликата. Откритата част на атриума е била дълга 36.5м. и широка 16м. При разкопките е намерен ствол на колона, за който се предполага, че е част от съда за светена вода, който се е намирал в атриума. Покрай западната стена на атриума имало закрито помещение дълго 4.6м. което било разделено на 5 части. Средното отделение било широко 8.4м. и се свързвало с пропилеите. Подът му бил покрит с варовикови плочи разположени в 19 реда по 7. От двете му страни симетрично имало по едно помещение широко 3м., които се свързвали със средното чрез входове широки 1.25м. Подът на тези помещения бил покрит с варовикови плочи разположени в 4 реда по 12. Крайните помещения били почти квадратни с ширина 4.5м. Не са били открити следи от входове към тези помещения и се предполага, че това са били кули. Подът им е бил покрит с плочи разположени в 7 реда по 7. Източната част на атриума е дълга 4.5м. и е с ширината на сградата, като се разделя на три части. Средната част съответства на ширината на двора на атриума. Тя от своя страна също се разделя на три части. Средната част е с размери 4.75х4.5м. Тя се отделяла от другите две части от напречни сводове, широки 1м. и с диаметър 3.05м. Сводовете се носели от полупиластри, издаващи се навън на 0.72м. Средната част се свързвала с нартекса чрез вход широк 2.05м., а с двора на атриума чрез вход широк 1.87м. Двете странични отделения били широки 4.5м. От тях се преминавало в двора през проходи, които били разделени на две части от стълбове, основите на които са били намерени при разкопките. Намерените мраморни фрагменти дават основание да се предположи, че проходите са имали мраморна облицовка. Страничните помещения се свързвали с нартекса чрез входове с ширина 1.3м. Крайните помещения били широки 4.5м. подобно на тези в западната част на атриума и се предполага, че те също са били кули. Тези помещения се свързвали само със съседните чрез входове с ширина 1.45м. Възможно е източната част на атриума да е изпълнявала ролята на външно преддверие (екзонартекс).
Преддверието (което е възможно да е било езонартекс) е равно на общата ширина на сградата и е дълго 6.3м. Два реда колони разделяли преддверието на 3 части, които съответствали на корабите на наоса. Средната част е била широка 14.5м. и се свързвала с три входа с атриума, като средния бил широк 2м., а страничните по 1.55м., а към централния кораб се преминавало също през три входа, от които средния бил широк 2.05м. а страничните по 1.75м. Страничните отделения били широки 5.7м. и се свързвали със страничните кораби чрез входове широки по 1.75м. На северната стена са се запазили стени от вход широк 2.05м. водещ към черковния двор. В преддверието са намерени базите на 4 колони, парчета от колони, кемпфери с трапецовидни стени, които служели за опора на сводовете и парчета от сводовете. Сводовете са били изградени от тухли, като страничните са били стреховидни, а централния вероятно цилиндричен.
Наоса е дълъг 40.3м. Западната му част отредена за богомолците била дълга 26.8м., а останалата част на изток е била презвитерия отделен за духовенството. Тези две части имали различна подова настилка и се разделяли от мраморни плочи и колонки, от които са намерени фрагменти при разкопките.
Корабите били разделени от две аркади, които били носени от мраморни колони и четиристенни пиластри. Южната аркада се състояла от полупиластър дълъг 1.05м., три цели пиластъра и завършвала с полупиластър на запад дълъг 2.02м. Между пиластрите и полупилстрите е имало по 1 или 2 колони, освен между източния полупиластър и първия пиластър. По северната аркада има следи от извършвани промени – премахване на втори пиластър и колоната между него и третия, като те вероятно са били заменени със зид. Централният кораб бил широк 13.7м., а двата странични по 5.5м.
Средният кораб бил настлан с мраморни плочи и в средата му е имало амвон. Въз основа на правилото, че при базиликите височината на средния кораб трябва да е равна на 1 ½ от неговата ширина, а страничните да са наполовина на централния, то последния трябва да е бил висок 20м., а крайните по 10м. Страничните кораби били отделени от жертвеника и дяконикона със стени дебели 1.15м., в средата на които имало вход с ширина по 1.6м.
Презвитерия е с дължина 3м. и заема източната част на централния кораб, трибуната е дълга 4.8м., а абсидата е с диаметър 10м. Пред трибуната е имало триумфална арка с диаметър 12м. и дължина 0.75м. В абсидата е открит ред от камъни оформящ полукръг, който според Шкорпил вероятно е бил киворий, но е възможно също така да се касае за основа на синтрон, тъй като с абсидната извивка образуват концентрични части от окръжности. Презвитерия бил отделен от частта за миряните с балюстрада.
В източния край на двата странични кораба се намират жертвеника (от север) и дяконикона (от юг). Те са дълги по 5.35м. и са с ширината на корабите, т.е. са почти квадратни. В двете помещения е била намерена по една мраморна колона, като тази в жертвеника е с надпис на Омуртаг. Северната и южната абсиди били с диаметър 4.7м. В северния ъгъл на арката на дяконикона, при входа за южната абсида е било открито специално подготвено място за погребение. Гробът е дълъг 49км. и широк 42см. Гробът е бил оформен от дъбови дъски и тухли, а в западната половина на южната му стена е била открита мраморна плоча. Отгоре гробът е бил покрит с тухли. Гробът е бил направен на нивото на старата настилка, преди да бъде заменена с нова. В гробът е открит човешки скелет. Черепа е бил разположен приблизително в средата, отстрани са били поставени раменните кости и пищяла. Таза и другите части от скелета са били поставени под черепа. Черепът е бил пробит от остър предмет. Особеностите на този гроб дават основание да се счита, че това е гроб на мъченик, които са били пренесени в храма. Възможно е базиликата да е била изградена на лобното място на някой мъченик и това да е причината тя да е разположена извън Вътрешната крепост. Може да се предположи, че това са останките на екзекутирания от брата си хан Маламир заради християнските му убеждения Енравота.
Около базиликата са открити основи на сгради. Настлан с каменни плочи път с дължина около 1,5км. е свързвал базиликата с Вътрешния град на Плиска.
В развалините на базиликата са били открити късове от оловни плочи, с които се предполага, че е била изградена покривната конструкция. При разкопките също са открити различни архитектурни и декоративни детайли – мраморни бази на капители, барабани, мраморни плочи и др. Интерес представляват колоните с надписи на крепости, които навярно са били употребени вторично за изграждането на храма.
На мястото на базиликата в езическия период е имало жилищни постройки. Под основите на Голямата базилика са били намерени останките от сграда с кръстовидна форма. Строителната техника на изграждане на сградата – блоков градеж, пилоти с кръгло сечение под основите и хоросан със счукана тухла е аналогична с тази на последните дворцови постройки след пожара. При строежа на Голямата базилика тази сграда е била разрушена от хоросановите подложки на основите си. Възможно е кръстовидната постройка да е мартириум, в който са се съхранявали мощите на брата на Звиница и хан Маламир – Енравота, а след това да е заменен от базиликата, в която били пренесени реликвите, като по този начин сградата освен като символ на величието на новата вяра е щяла да служи и за прослава на управляващата династия.
Литература: „Плиска – пътеводител”, В. Антонова, С., 1967г., Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; П. Георгиев, „Ранносредновековно селище в района на Голямата базилика в Плиска, В: Плиска-Преслав, С, 1981, т.2, стр. 190-187; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008, стр. 99; П. Георгиев, Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България, С. 1993.
Галерии/ Gallery
Плиска - Галерии/ Pliska - gallery
