Плиска, Строителни материали и декорация / Pliska, Building materials and decoration
Първите сгради построени в Плиска са били дървени. Останки от изгнило дърво са открити в гробовете на трикорабната черква до двореца, където то е било използвано за направата на ковчезите. В същата сграда в северната вътрешна постройка са били открити останки от прогнило дърво използвано за греди. Останки от дърво са открити също по някои метални предмети и в мазилката. При по-късните строежи дървото е било използвано и за направата на пилотите.Пожарите, които са унищожили част от дървените постройки са допринесли за запазването на следи от техните конструктивни елементи, тъй като в резултат от високата температура пръста, в която са били в досег се е изпекла и са се съхранили следи от тях. Така например са се запазили следи от дървената облицовка на стените на тайните изходи, а също и от стълбовете на сградите. За дървените стълбове на сградите се съди също по тухлената подложка, за направата на която при най-старите сгради са били използвани цели тухли или фрагменти от тях от античната епоха (ІV-VІв.). При проучването на старите дървени сгради не са били открити метални свързващи елементи като гвоздеи, пластини или скоби, което означава, че дървения материал вероятно е свързван чрез дървени сглобки.
Камъкът е бил използван в Плиска както за строежа на крепостните стени, така и за направата на голям брой сгради. При градежа с каменни квадри са били използвани две техники. При по-старите сгради от предхристиянската епоха цялата стена се изработвала от каменни блокове и само по изключение е бил използван пълнеж. При по-късните сгради от християнската епоха от каменни блокове се изграждала само облицовката на стените, а между двете външни лица имало пълнеж (т.нар. opus incertum). Използваните камъни са предимно с местен произход, от района на Плиска, Шумен и Девня.
При строежите в Плиска били използвани варовикови блокове и пясъчник. Белите варовикови блокове са били добивани в региона на с. Дивядово и Девня. Пясъчникът е добиван в района на Мадара. Част от обработените камъни използвани при строежа на Плиска са били донесени от руините на древния Марцианопол (при дн. Девня), а други от развалините на Никополис ад Иструм (при дн. Никюп), като напр. арката „Камер таш” използвана за направата на входа на дворцовата ограда. Каменоломните, от които е бил добиван каменния материал за направата на античния Никополис ад Истром са се намирали край с. Хотница, Великотърновско. Голяма част от мраморните елементи също са били донесени от развалините на околните антични селища. След упадъка на Плиска останките от каменните градежи на свой ред станали обект на разграбване за да се използват за други строежи – гробища, джамии, мостове, мелници и др. Части от каменните елементи от Плиска са открити в гробището край Тамбул джамия в Шумен и из селата разположени около бившата столица. Особено разрушителен за Плиска се оказал строежът на ЖП линията Русе-Варна, по време на който останките от града били използвани за добив на строителен материал. Това продължило до 1895г. когато българското правителство взело мерки за опазване на старините.
На камъните използвани при строителството на Плиска са открити издълбани знаци. Те се поделят на две основни групи – външни и вътрешни. Вътрешните знаци са разположени откъм грубо обработените стани на камъка. Тяхното поставяне е било свързано с правилната подредба на строителните материали. Те на свой ред са две основни групи – номерационни и други. Номерационните представляват групи от хоризонтални и вертикални или скосени черти. Другите знаци са с различна форма. Някои са по-прости – черта (хоризонтална, вертикална или скосена), ъгъл, кръст, стреловидни и др. По-сложните са съставени от два или три прости знаци. Такива знаци са били поставяни не само на добитите от кариерите камъни, но и на взетите от руините на античните градове. Външните знаци се намират на добре обработените външни стени на камъка. Те са различни – букви, монограм и др., които са издълбани върху камъните в различни периоди.
Тухлите също били широко използвани при строежа на сградите в Плиска. Подобно на камъните обаче в годините на упадъка на Плиска и тухлите станали обект на разграбване. Тухлите били използвани за подови настилки, за изграждане на сводове и дори на оградната стена на цитаделата. Първоначално за строежите в Плиска били използвани вторично антични тухли. С разрастването на столицата обаче тухлите от руините на античните градове се оказали недостатъчни и се наложило да се произвеждат нови. При някои от постройките намерените антични тухли са едва около 1/3 от обшия брой на този строителен материал използван на обекта.
На тухлите са открити знаци и печати, които са им били поставени в процеса на изработката им. Някои от знаците са прости – напр. отпечатъци от един или няколко пръста. Тухлите взети от римските градове имат печати, насочващи към мястото, откъдето са били взети: тухлите с печати на І италийски легион произхождат от античния Нове разположен край гр. Свищов, тези с печатите на V Македонски/Мизийски легион произхождат от Ескус, който е бил разположен край с. Гиген; тухли с печати на ХІ Клавдиев легион са откривани в Трансмариска (дн. Тутракан), Доросторум (дн. Силистра), Оряхово и др. Освен печати на военни легиони има и такива обозначаващи селища и транспортни пунктове – напр. пътна станция Апиария. Открити са също тухли с печати подобни на тези, които са били използвани при строежа на Ковачевското кале. На част от тухлите, които вероятно са от времето на столичния период на Плисса има различни изображения – животни и др.
Намерените керемиди в Плиска са сравнително малко. Една от причините е, че при рухването на сградите тъй като се намират на най-високата им част се оказват и най-лесни за разграбване за строеж на нови сгради. Друга причина е, че част от сградите в Плиска са имали оловни покриви, а отбранителните съоръжения са имали площадки. Използваните керемиди в Плиска са основни три типа – полуцилиндрични, плоски и преходен между тези двата.
От керамичния строителен материал са се запазили значителни части от глинените водопроводи, тъй като те са били разположени под земята и са били най-труднодостъпни за разграбване.
При строителството на Плиска е бил използван бял и червен хоросан. При първия има добавен пясък, а при втория и натрошена тухла. За пълнеж бил използван хоросан премесен с чакъл. При строежа на двореца под пода на долния етаж била използвана смес от чакъл, хоросан, слама, обгоряла глина, пепел и въглени.
Фрагменти от стъкло са открити предимно сред руините на представителните сгради – базиликата и дворцовите постройки. Използвано е било стъкло със зелен, бял, лазурно-син и зелено-син цвят. Дебелината на стъклото варира между 1 и 5мм.
Оловни фрагменти са били открити при разкопките на трикорабната базилика до цитаделата и на тронната палата. По някои от оловните парчета са открити полепнали варовикови късчета. Оловните листове били използвани за направата на покривите на представителните сгради и подобно на керемидите също са с плоска и полусферична форма.
При разкопките са били открити също предмети от желязо – ковани гвоздеи, панти за врати, ключове, а при северната врата също пръти, обръчи и плочи от метална обшивка (вероятно на дървените врати).
Използвана литература:
Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Р. Рашев, Българска езическа култура (7-9в.), 2008
Галерии / Gallery
Плиска -галерии/ Pliska – gallery
