Плиска - Източна порта на Плиска се е състояла от Външен град с площ 23кв.км. ограден със землен вал и палисада или честокол и Вътрешен град с площ 0,5кв.км ограден с масивна крепостна стена. Във Вътрешния град е имало трети тухлен укрепителен пояс, който защитавал дворцовите сгради.
Източната порта вероятно е била главния вход на Вътрешния град. Прав и широк път води от нея до Големия дворец.
Портата е претърпяла два строителни периода. Първоначално прохода е бил широк 4.7м., а в дълбочина бил 9.6м. Портата е била изградена от каменни квадри високи 0.5м. разположени в хоризонтални редове. Пространството между квадрите било замазано с хоросан премесен със счукани тухли. При разкопките са били открити фрагменти от тухлени сводове, което показва, че вероятно те са били от горната част на портата. По запазените фрагменти от сводовете се предполага, че входът е бил висок поне 4.2м.
Входа е имал 2 врати: падаща (катаракта) и двукрила. От двукрилата са се запазили симетричните дупки разположени на северната и южната стена, в които са били застопорявани дървените греди. Спускащата се врата се намирала по средата на линията на крепостната стена. От нея са се запазили жлебовете на дълбочина 0.13м. и с ширина 0.28м.
При преустройството входът бил стеснен на 3.5м., като дължината му е 10м. При преустройството са били използвани тухли, споени с хоросан. Тухлената част се свързвала със старите каменни зидове чрез вдлъбнатини. Новият свод вероятно отчасти бил свързан със стария, тъй като при намерените останки има два концентрични слоя, които не се съвпадат един с друг. След преустройството портата пак имала две врати, разположени на предишните места, но жлебовете влизат по-навътре в новата стена, а двукрилата порта била изместена с 1.44м. на запад. В дупките за гредите са намерени останки от изгоряло дърво, което показва, че вероятно тези врати са били унищожени от пожар.
Двете кули са правоъгълни, като външната им ширина е 7.66м., а дължината им е 13.6м. Кулите се свързани с крепостната стена, като изпъкват навън с 5.85м., а навътре с 5.2м. Стените са дебели 2.05м. освен тази, която е продължение на крепостния зид, където дебелината е 2.66м. Крепостната стена и прохода разделят двата правоъгълника и по този начин се оформят 4 кули (две външни и две вътрешни), като източната е почти квадратна (3.6х3.75м), а западната е правоъгълна (3.6х3.5м.). Източните нямат входове, а западните имат. Входовете се намират по средата на западната стена. Кулите са изградени от каменни квадри, дълги 0.5-1.1в. и високи 0.44-0.6м., разположени в хоризонтални редове. Настилката на пода на кулите е направена от неправилно разположени каменни плочи. Североизточната кула се намира с един ред по-ниско от нивото на входа. До нея вероятно се стигало през горния етаж или с подвижна стълба.
В северозападната кула има отвори, през които минавали гредите застопоряващи портите – както старите, така след преустройството и новите. На западната й стена се намира входа за кулата. Югозападната кула е широка 3.8м. и е дълга 3.05м., а входа и се разширява отвън навътре от 0.77м. на 1.10м. В североизточния й ъгъл има останки от каменна стълба, основите на която са 2х1.27м..
Край портата е била открита фигура на лъв, за която се предполага, че заедно с друга подобна, са носели колони на гърба си и са украсявали входа.

Литература: Шкорпил, „Абоба-Плиска” в ИРАИК, т. 10; Ст. Бояджиев, „Портите на прабългарските крепостни стени в: Плиска-Преслав, т.2, стр. 138-145; Плиска-Преслав, т.4, 1985г., стр. 122