София, Ротондата "Свети Георги" / Sofia, Rotunda of St. George
Ротондата „Свети Георги” вероятно е била построена през ІVв., съдейки по намерената под наредения с тухли под на вестибюла монета на император Валентиниан (364-378). Сградата е ориентирана в посока изток-запад с 15градуса отклонение, което показва, че надлъжната й ос е проектирана успоредно на тогавашните улици.
Първоначално сградата се е състояла от 8 помещения, като вероятно по-късно от запад било добавено преддварие.
Западното преддверие е правоъгълно помещение дълго 17.30м. и широко 9м. Дебелината на зидовете му е 1.55м. Двете къси стени са оформени дъговидно като конхи с диаметър 6.40м. На източната стена отделяща я от съседното помещение има три отвора. Средният отвор я свързва с източното помещение, а другите два извеждат навън. Несиметричното разположение на западното преддверие е дало основание да се предположи, че то е било добавено по-късно.
От западното преддверие се е преминавало в квадратен вестибюл с размери 9.24м.х9.52м. В ъглите на помещението има четири масивни пиластъра. В северната и южната стена на помещението са оформени по една квадратна ниша, като северната е широка 3.31м. и дълбока 3.13м., а южната е широка 3.14м. и е дълбока 3.25м.
Нартексът е бил триделен. Централната част е дълга 9.40м. и е широка 4.70м. Вляво и вдясно от входовете на помещението са оформени две полукръгли ниши. От двете му страни симетрично са долепени две по-малки помещения, еднакви по размер и форма – дължина 4.80м. и ширина 4.20м. В дъното на всяко от помещенията има правоъгълна ниша широка 3.20. и дълбока 2.60м.
Симетрично от двете страни на централната зала са разположени по едно помещение от север и юг, които са дължи 9.60м. и са широки 6.00м. Двете помещения на изток завършват с полукръгли ниши с диаметър 4.15м. Двете помещения са имали хипокауст.
Централното помещение (ротондата) е с диаметър 9.75м., а височината от пода до върха на купола е 14м. Ротондата има 4 полукръгли ниши. Източните ниши са широки и дълбоки 3м., а височината им е 5.8м. Западните са широки 2.55м., дълбоки са 2.10м. и са високи 6.20м. В нишите са вградени два малки полукръгли басейна с радиус 1.40м. Куполът на ротондата е бил преправян. Подът на ротондата е над хипокауст.
В най-източния край на сградата има малко четириъгълно помещение, което в периода на използването на постройката като черква е изпълнявало ролята на олтарна абсида.
Основите на сградата са от ломен и речен камък, а стените над земята са тухлени. Тухлите са споени с хоросан примесен със ситно счукана тухла.
Първоначалното предназначение на сградата е изключително спорно. Изказани са мнения, че това е било баня, баптистерий, че е изпълнявала дворцови функции и др. Дискусионен е и въпросът за предназначението на хипокауста, като според едни е свързан с функциите на сградата като баня, а според други е имал вентилационна роля. През средновековието сградата е функционирала като черква посветена на св. Георги. След турското завоевание храмът известно време е служил за митрополитски, но по-късно бил превърнат от турците в джамия наречена „Гюл” заради цвета на тухлената зидария. След Освобождението сградата е използвана гимнастическо дружество „Балкански сокол”, за склад за медикаменти и дори се е обсъждало да бъде съборена. В крайна сметка е била възстановена като черква и в нея е бил погребан княз Александър Батенберг до пренасянето на тленните му останки в специално направения за целта мавзолей.
Литература:
Ив. Венедиков и С. Бобчев, „Църквата „Св. Георги в София” (в Сердика – археологически материали и проучвания, БАН, 1964, т.1, стр. 77-108),
А. Иширков, „Град София през ХVІІв. (Материали за историята на София), София, 1912, стр. 20-21
Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги“, София 1933 (преиздадена 2005).
Галерии / Gallery
Официален сайт / Official website
София – галерии / Sofia – gallery
